Joro_bi Billets

    Танц

    Това е историята на едно младо, симпатично семейство. Симпатично, разбира се, е условно казано – на някой и двамата биха се видели красиви, други биха ги определили като интересни, а на трети изобщо не биха се харесали. На мен обаче и двамата са ми поне симпатични, ако не и повече...
    Но аз не участвам в тази история. Само предавам това, което ми разказа моят приятел Тео. Така че, ако историята ви се види малко едностранчива – това е, защото предавам неговата гледна точка, тук там обработена с малко авторска фантазия и пак с фантазия – запълнени неясноти и пропуски в повествованието.
    А историята започва отдалеч – да речем от деня, в който те двамата се срещнаха за първи път. И той и тя живееха в малко, тихо по своему и шумно - пак по своему, провинциално градче. Всъщност нека им дадем имена, за да не ги объркаме с останалите той и тя, които няма как да не се появят в разказа ни. Нека са Теодор и Маргарита – струват ми се приятни и средно често срещани имена. За нещата, които предстои да разкажа, малко дискретност няма да е излишна, нали разбирате?!
    Теодор и Маргарита бяха свързани от още нещо, освен, че живееха в малко провинциално градче – и двамата работеха по разпределение (в онези времена съществуваше така нареченото “разпределение” – току що завършилите “млади специалисти” бяха задължени да работят за определен срок от време в различни предприятия, където ги изпратят) в близките до градчето села. Автобусите им тръгваха почти едновременно, затова когато Съдбата реши да ги срещне нямаше нужда да се замисля кой знае колко – близкото до автогарата кафене беше определено за сцена на мероприятието.
    Автогарата и кафенето, като декор на тази среща може би заслужават малко внимание. Асфалтирана площ с колони, подпиращи странен покрив с неизвестно предназначение (ама наистина неизвестно – като завалеше дъжд, покривът дори и себе си не можеше да опази, та камо ли нетърпеливите пътници). Кафето се намираше на втория етаж на близка сграда. Никакъв лукс – циментова мозайка, маси с метални крака и пластмасови плоскости, покрити кажи-речи през една с покривки, със следи от изпуснати цигари и пълни пепелници... Но това едва ли забелязваха още сънените хора, които идваха да изпият по едно кафе докато чакат да дойде ред техния автобус да потегли. Влизаха по един или на групи и се насочваха към бара, където една наистина сръчна дама правеше кафетата едно след друго, едно след друго... Непрекъснат конвейер от хора и кафета. Да се срещнат двама точно на това място не беше теоретично невъзможно – хората там наистина се срещаха, бутаха на опашката, дори понякога се заливаха с кафе. Но да си обърнат внимание – е, това вече беше наистина малко вероятно. Споменах обаче – Съдбата беше решила да се намеси и го направи безкомпромисно. Време имаше достатъчно – и двамата пристигаха в един и същи час и почти винаги стояха един до друг на опашката. Стигна се дотам, че ако някой от тях закъснееше, другият се оглеждаше неспокойно. След време първо неволно, а после съвсем целенасочено започнаха да се усмихват един на друг, и ето че дойде и отдавна набелязания от съдбата ден, в който Тео се реши да предложи на Марго да излязат на истинска “среща” извън регулярните сутрешни.
    “Не, тая сутрин повече няма да отлагам. Отивам и ще я поканя на дискотека” – реши се Тео, гледайки към съседната маса, на която седяха Марго – висока, слабичка брюнетка, с къдрава, средно дълга коса и колежката й – пълничко, невисоко и не особено забележимо момиче. Тео обмисли фразата, с която да завърже първия разговор с Марго и тръгна към масата на момичетата.
    - Добро утро, момичета! Казвам се Тео и...
    - Добро утро. Аз съм Маргарита. Знаеш ли, защо не излезем довечера на дискотека? – мина направо към въпроса тя.
    Тео положи усилия да вдигне долната си челюст, за да не изглежда глупаво, зяпнал от изненада.
    - Взе моята реплика! (“прилична реакция, издаваща наличието на чувство за хумор” – помислиха си и двамата: Тео самодоволно, а Марго – закачливо).
    - Ами реших, че ако оставя ти да я кажеш, ще изгубим прекалено много време. Вече цяла седмица те чакам!
    Не особено добро начало за запознанство, реши Теодор. Уж поех инициативата, а ми я грабнаха от ръцете още на втората минута. Ама нищо, така дори е по-лесно. Вярно си е, че загубих доста време докато кажа “Добър ден”.
    - Може ли да седна при вас?
    - Разбира се, но автобусът тръгва след 10 минути и ние трябва да ставаме. Ще се видим довечера под часовника.
    - В седем става ли? – за Тео “довечера” не беше достатъчно точно понятие.
    - Става.
    През цялото това време колежката й не се обади и понеже не играе никаква роля в останалата част на разказа (всъщност тя и до тук не игра никаква роля, чудя се, защо изобщо я споменах), можем спокойно да я забравим.
    ***
    Тео си мислеше за срещата въпреки, че денят му беше натоварен както обикновено. Хубавото беше, че след като напусне работното място, можеше напълно да освободи съзнанието си от професионалните проблеми и да се посвети на ... каквото реши. Проблемът беше, че напоследък нямаше на какво да се посвети. Наскоро се беше нанесъл със свой колега в малка квартира в окръжния град, откъдето ежедневно пътуваше с междуселските автобуси до работа. Още нямаше достатъчно познати в града, с които да прекарва свободното време, нямаше и хоби, което да убива скучните часове, беше му писнало от кино, телевизия и четене на книги.
    “Срещата с Маргарита може да се окаже “пробив” в досадата на ежедневието”, си мислеше Теодор. “Не бих я нарекъл красавица в класическия смисъл на думата, но е определено чаровна и излъчва невероятен сексапил. Стегнато, живо тяло, дрехите не могат да скрият тънката талия и малкото, но предизвикателно дупе. Гърди си има, личи си дори под блузата. Приятен глас, будни очи, усмивка...”.
    Вечерта се срещнаха. Първата изненада беше, че Маргарита пристигна съвсем, ама съвсем навреме.
    - Не може да бъде! - усмихна се широко Теодор. - Бях се наканил да чакам поне половин час!
    - Че защо, аз не обичам да закъснявам?!
    - Рядко срещано качество в жена. Аз пък не обичам да чакам, всъщност съм малко маниак на тема точност. Но за теб бих направил изключение. – опита се да бъде галантен и искрен едновременно Теодор. Ходът му май успя, защото предизвика усмивка у Маргарита. Огледа я, като се опита да го направи незабелязано. Всичките му впечатления се потвърдиха, само дето в него се зараждаше идеята, че ТЯ е с него, само с него и никой друг... Не, че му принадлежи, но пък с такова момиче, дето се казва “да ти е кеф да се покажеш” пред другите.
    Кафенето се намираше в идеалния център на града, извадените навън масички бяха пълни с хора, но имаха късмет и седнаха. Знаете ли какво представлява “Центъра” на едно малко градче? Това обикновено е мястото, където се пресичат двете “Главни” улици, обикновено и двете пешеходни. Ако седнеш на маса пред някое заведение в този Център, целият град се извървява пред очите ти. И непременно, ако не си странник в градчето, за час-два ще видиш всичките си познати. Е, ако не днес, то утре.
    - Ама не трябваше да правиш така!
    - Как?
    - Ами да ме лишаваш от възможността аз да те поканя на среща. – Тео все още се вълнуваше от онзи толкова неудобен момент от сутринта.
    - Стига де, не е толкова важно. Важното е, че сме тук. Здравей! – поздравът беше отправен към непознато за Теодор момиче. Момичето махна с ръка и продължи.
    - Имаш много познати тук!?
    - Че аз съм родена и израснала тук. Само няколко години ме нямаше, докато следвах. Но от една година живея тук, при родителите си.
    - Не си ли голяма да живееш при тях?
    - Че при кого? Когато има при кого, ще се преместя. Но засега съм добре там. А ти?
    ***
    Пиха кафе, безалкохолно и алкохолно, а после в дискотеката, в почивките между танците успяха да си разкажат по някой друг откъс от живота си, доколкото това беше възможно сред децибелите шум, произвеждан от огромните тонколони.
    ***
    И тази вечер привърши. В дискотеката беше задушно и шумно (естествено – нали за това е дискотека!), Марго танцува много и с удоволствие, а Тео - само колкото да не може да се каже, че я е изоставил. Какво да се прави – разлика в темперамента. Когато излязоха навън, Тео пое въздух дълбоко и с удоволствие, а Маргарита се облегна на него. Градусите на изпитите водки бяха спаднали значително след активните танци, но в главата й бяха останали достатъчно от тях, за да повишат настроението й и същевременно да нарушат леко координацията на движенията. Тео я прегърна през кръста и отново се учуди как е възможно да съществува кръстче, тънко като нейното. Харесваше всичко в нея – от бухналите коси и тъмни очи, до съблазнителните гърди, стройни като на танцьорка крака и кръст, който можеше да обхване с пръстите на двете си ръце. Беше се влюбил сериозно и се чувстваше невероятно добре с това същество, излъчващо енергия, свежест, спортен дух, ентусиазъм. Езикът й беше малко по-остър, отколкото предпочиташе неговото ухо, възпитано във внимание при подбора на думите и интонацията, но облягайки се на собствената си самоувереност той смяташе, че ако имат шанса да са по-дълго заедно, няма начин да не й повлияе.
    - Хареса ли ти? – попита Тео.
    - Разбира се, ама ти много малко танцува. Пък и едва 1 часът е, можеше да останем още малко.
    - Да, ама утре и двамата сме на работа. - отвърна той. – А освен това ни чакат километри път докато те изпратя до вас.
    Градчето беше малко и Тео донякъде преувеличаваше с тия “километри път” – не бяха повече от два-три километра, вечерта беше топла и ясна, ветрец имаше само колкото да разхлажда. Кавалерски предложи ръка, за да се хване Марго за него, но тя сякаш не забеляза жеста му. Минути след това бяха напуснали централната част на градчето и поеха по пътечка, която съкращаваше пътя до квартала на Марго. И двамата бяха в приповдигнато настроение, а разговорът прескачаше от тема на тема като непослушно зайче.
    - Уф, уморих се. – въздъхна Маргарита, а гърдите й в неравномерен такт повдигаха опънатата фланелка.
    - Нормално е – след толкова танци... Ще те нося! – ентусиазмът на Тео пролича в гласа му.
    - Няма да можеш!
    - Разбира се, че мога! – и я грабна на ръце.
    Маргарита беше висока почти колкото него, но изглежда освен опънатите мускули на стройните й крака и едрите за фигурата й гърди останалото беше въздушна, ефирна материя. Първите стъпки изминаха в смях, а Марго силно се притискаше към Тео от страх да не я изтърве. Така беше обгърнала врата му, че се появи реален риск от задушаване.
    - Чакай малко! – предложи Тео. - Не е ли по-добре да те нося “на конче”?
    Марго се огледа – пълна пустош докъдето й стигаше погледът. Трудовите хора от малкото градче очевидно спяха и събираха сили за утре.
    Щурото настроение, което я беше обхванало днес я подтикна да каже “Да”, без да се замисля особено.
    - Така е по-добре. – се усмихна Тео, след като Маргарита се озова на раменете му. – Чакай, не ми скривай очите с ръце, не виждам! О-о-о, ушите ми!
    Бедрата на Маргарита се притискаха до бузите му. През плата на джинсите усещаше най-изваяните прасци, до които се беше докосвал някога.
    - Как е времето там, горе? Всъщност защо не ходиш с пола? – закачи я той. Почувства се силен и добър. Остави я на земята чак когато стигнаха входа на блока, в който живееше Маргарита.
    “Май сега трябва да я целуна за лека нощ. По дяволите, винаги ми е било да направя първата крачка. Странно нещо, когато съм с момиче, към което не изпитвам нищо, се чувствам свободен и нещата се развиват стремглаво докато не кацнем в леглото. А така искам това момиче,че не зная какво да кажа или направя” – помисли Тео.
    Маргарита обаче отново беше с една стъпка напред. Природата си знае работата, когато събира два различни характера. Докато Тео се колебаеше, горещите ароматни устни на Маргарита докоснаха неговите.
    След целувката Марго заяви:
    - Май не се целуваш много добре! Ще трябва да те науча!
    “Отиде ми самочувствието!” – иронична, но съдържаща известна доза самопризнание, прескочи мисълта на Тео, който се сепна едва когато вратата на входа се затръшна.
    Отправи се с бърза стъпка обратно към центъра, където живееше под наем със свой колега в мъничка, неизмазана къщурка. По пътя “преговори” отминалата вечер. Май освен харесването и чисто сексуалното привличане, започваше да изпитва и нещо повече към Маргарита. Случайните и несериозни връзки, които беше поддържал през последните години определено не го удовлетворяваха. Беше напуснал родния си град на 18 – казарма, университет, работа. Живееше напълно самостоятелно, нямаше никакъв проблем с парите, въпреки, че нямаше нито лев заделен настрана – заплатата му стигаше от месец до месец, а повечето от парите “излизаха през ауспуха на колата” – пътуваше често до черноморския град, където беше роден. Рано беше да мисли за задълбочена, продължителна връзка с Маргарита – та те едва се познаваха и само преди минути бяха се целунали за първи път. Но странният му характер, натрапчивото желание да анализира, предвижда, планира, насочваха мислите му точно натам.
    Прибра се без да усети изминатия път, съблече се и легна без да светва лампата, за да не буди колегата си.

    Събота. Днес – на ресторант. Водка, салата. Разговорът се водеше с намалено темпо – повечето от нещата, които можеше да си кажат, без да споделят прекалено лични неща са казани, броящите се на пръсти общи познати (оказа се, че има и такива – градчето е малко) – обсъдени. След ресторанта – бар. Водка, ядки. Алкохолът ги караше да се отпуснат, сваляше някакви неясни бариери. Танци. Бърз диско ритъм, плавен блус, Тео заравяше глава в къдриците на Маргарита и попиваше аромата им.
    – Защо не дойдеш у нас? Сам съм. Колегата, с който живеем на квартира е в отпуск – замина при родителите си.
    - Е-е-е, каза го най-накрая. – засмя се Маргарита. – Хайде да тръгваме!
    “Отново е била с една мисъл преди мен”, - помисли си Тео, - “но няма значение, щом мислите ни са в една посока”.
    Петнадесет минути по-късно отключваха малката метална вратичка на дворчето. Не светнаха лампа, тази отвън им се стори достатъчна. Още в преддверието Теодор прегърна Марго през кръста и притисна устни към нейните. Хладно лице, хладни ръце и горещи устни. Косите й го гъделичкаха. Пръстите му се провряха под фланелката и трескаво започнаха да галят Марго, да попиват от топлината на тялото й. Тя отстрани Тео само за секунди, колкото да хвърли фланелката и сутиена. Тео последва жеста й и малко по-късно двамата лежаха на огромната древна спалня, обзети от замъгляваща разума страст. Краката им се преплетоха, устните на Тео се преместиха на врата, а после и върху гърдите на Маргарита. Бяха стегнати и изпълваха ръцете му. Не разбра кога и как останалите дрехи се смъкнаха от телата им, а членът му се намести между краката й. Усети, че още е суха и искаше да продължи с ласките още малко, но Марго разтвори още по-широко колена, хвана твърдия пенис с пръсти и го насочи в себе си. Проникването беше трудно и леко болезнено, но желанието им действаше като анестезик, а плътното търкане на члена във вагината увеличаваше удоволствието. Сексът беше бърз, с размах и завърши с викове на удоволствие от страна на Маргарита и приглушените звуци на Тео. Изобщо, този първи секс беше някак прекомерно страстен, животински, сякаш и двамата имаха да наваксват пропуснати срещи и самотни вечери. Всъщност, точно така си беше – Марго също не бе усещала мъж в себе си от доста време. Игрите с пръсти временно понижаваха усещането на дискомфорт в слабините й, но за буйната й и страстна натура нищо не можеше да замени секса с мъж, секс, в който да се чувства обладавана и обладаваща, волен ездач...
    - М-м-м, хареса ми, макар че ми се стори кратко – заяви Марго в стил, който Тео вече започваше да възприема като характерен за нея.
    - И на мен, ама... разбираш ли, от няколко седмици не съм правил секс – се заоправдава неволно Теодор, като на всичко отгоре поизлъга – не бяха няколко седмици, а доста повече. Самотните занимания не се брояха, разбира се. Но не му се искаше да изглежда в очите на Марго задръстеняк, който не може да си хване гадже.
    - Но пък имаш голям и красив член. Чудех се какъв си в леглото.
    - Е, какъв съм?..
    - Става! Нали ти казах, че ми хареса. Което означава, че ще продължим да се виждаме. Ако не беше добър в леглото...
    Не се излежаваха прегърнати дълго. Маргарита живееше с родителите си, които въпреки, че не я ограничаваха с излизанията, държаха вечер да спи вкъщи.
    Отново поеха през центъра, моста, пътечката към квартала. Играта “на конче” вече се беше превърнала във весел ритуал. “От дни сме заедно, а вече и с наши си ритуали?!” – помисли си Теодор, а гласно изрече:
    - Омръзна ми да те изпращам вечер. Да бия толкова път до вас, че и после да се връщам сам обратно.
    Нарочно направи театрална пауза, точно колкото Маргарита да се хване. В момента, в който тя се опита да протестира и да се разсърди, той допълни:
    - Защо не се преместиш при мен?
    Този път Марго му отвърна след театрална пауза:
    - Ще видим. Трябва да помисля. Може би.
    Отново целувка пред входа, но друга – сякаш целувка на хора, които си принадлежат, а всъщност целувка на младежи, които току що са правили секс.
    И отново самотното връщане по обратния път. Заради нея напълно беше изоставил ергенската компания, в която се движеше преди да я познава. След работа се преобличаше набързо и отиваше в кафето, където тя обикновено вече го чакаше. Остана с впечатление, че и тя е изоставила старата си компания, за да бъде с него. Понякога познати или на единия, или на другия минаваха и сядаха при тях за малко, но те бяха само като фон, на който Теодор и Маргарита се виждаха само един – друг. Това сякаш бързо ставаше ясно на другите и никой от тях не се задържаше толкова, че наистина да им попречи. Дните му се бяха променили много, откакто тръгнаха заедно. И му харесваше посоката на промяна.
    ***
    - Ще се омъжиш ли за мен? – се чу да казва Тео и не беше много изненадан, че го е произнесъл.
    - Какво? – Маргарита или не беше чула въпроса, или нарочно “бавеше топката”, за да възприеме казаното.
    - Wirst du mir heiraten? – попита Тео на немски. С висока степен на вероятност предполагаше, че Марго няма да го разбере и допълни на английски “Will you merry me?”. За да не стане грешка повтори:
    - Това е “ще се омъжиш ли за мен” на немски и английски.
    - Разбрах, бе! – обидена, че я подценяват каза Марго. – Ами добре!
    Положителният отговор мъничко стресна Тео. Сякаш едва сега започна да осъзнава, че наистина, ама наистина е направил тази важна стъпка. И то по-малко от две седмици, след запознанството. Пак бяха в заведение, приказваха си какви ли не глупости, така че когато въпросът прозвуча, беше сякаш не много на място – извън всякакъв контекст.
    - Говоря сериозно! – настоя Теодор.
    - И аз. – отвърна Маргарита с усмивка, която можеше да означава всичко. – Тази вечер вече не ме очакват у дома. Казах им, че няма да се прибирам. А утре ще си взема багажа. Той и без това не е много.
    - Страхотно! – заяви Тео и я погледна с други очи. Тя вече не беше гадже, приятелка, момиче, с което спи, прави секс, води по заведения, а бъдещата му жена. С тези очи той я гледа още дни наред, хващайки се, че се пита: “Ама наистина ли е тя? Я, виж ти, как изглеждала бъдещата ми съпруга, а аз до сега не съм го знаел. Значи тя е човекът, с който ще прекарам останалата част от живота си...”.
    Прибраха се в малката къщичка и отново правиха секс и отново сексът беше груб, силен, невъздържан.
    На сутринта, когато Теодор замина за работа, Маргарита остана в новия си дом сама. Заяви, че има да ползва компенсация и днес няма да ходи на работа. Нямаше компенсация, но знаеше, че може да си позволи от време на време да липсва от работното си място. Професията й изискваше понякога да отсъства от селцето за да прави различни справки в окръжния град и трудно можеха да я засекат, дали отсъства защото е служебно ангажирана или защото сама е решила така.
    Остана до късно в леглото, а после, след сутрешното кафе се стегна и се опита да приведе в ред двете стаи на къщурката. Влага, скърцащи дъски, олющени прозорци, тоалетна в двора, без баня и топла вода. Не, не беше никак луксозно. Вероятно ставаше за двама ергени, но със сигурност не беше дори приемливо за семейство. Но докато намерят нещо по-добро и това става. Теодор е готино момче, макар да не съответстваше на идеалния образ, който беше изградила в съзнанието си. Идеалът беше висок, мускулест, с тъмна дълга коса и черни или много сини очи. Теодор беше среден на ръст – едва с няколко пръста по-висок от нея. Ако сложи високи токчета и ще стърчи над него. “Сбогом, високи токчета” – помисли си с чувство за хумор Маргарита. Рус, подстриган късо, сиви очи, силен, но не с изразени и оформени мускули, като на красавеца в мечтите й. Само, че имаше най, ама най-чаровната усмивка. Вероятно точно тази усмивка я накара да му обърне внимание. Беше се разделила с последния си приятел преди два месеца. Женен, с деца и жена (кой знае защо винаги си я представяше като свадлива кучка), той не й беше дал нищо, освен секс. И то секс, който я задоволяваше единствено физически, но не угасяше нито пламъче от горящите в нея любопитство и страст. Секс без фантазия. След раздялата ходеше мрачна, обидена, тъжна, докато усмивката на Теодор не привлече погледа й.
    Стресна се от скърцащата входна врата. На прага на къщичката стоеше непознат младеж – слаб, тъмнокос, висок.
    Марго се изплаши – беше сама в къщата за първи ден, а вече влизаха непознати, без да повикат стопанина, без да почукат.
    - Кой си ти, бе?! Какво търсиш тука?! – развика се Маргарита, в опит да подплаши неизвестния. – Излизай веднага навън!
    - Ама, моля ви, госпожице, аз живея тука! – непознатият беше очевидно смутен, пристъпяше от крак на крак и безпомощно беше разтворил ръце настрани.
    “...живея тук” – стигна до ума на Маргарита.
    - Ти да не си Стоян? Съквартирантът на Тео? – попита тя.
    - Да, аз съм.
    Уплахата на Маргарита, намерила израз в яростни викове към непознатия се смени със срам от гафа и изби на червени петна по бузите й. Тя се разсмя, извини се, после пак се извини, но вътре в себе си така се беше ядосала на себе си...
    - Ъ-ъ-ъ, аз само за малко, идвам да си взема нещо и бързам, ей сега ще си тръгна. – грешката на Маргарита смути и Стоян и той побърза да се оттегли.
    “Ама че работа, ама че работа...” – повтаряше си Маргарита, докато переше натрупаните дрехи. Беше свикнала да се оправя без пералня. По време на следването си се беше научила да домакинства. Само с готвенето не се чувстваше добре, защото квартирите, в които беше живяла тогава не предразполагаха към развитието на готварски заложби и талант, а сандвич или консерва стигаха на младия организъм.
    - Ти коя си ма?! – възрастна жена със забрадка надничаше през оградата на съседната къща. – Кой те пусна тука?
    За втори път през деня стряскаха Маргарита и тя без малко да изтърве легена с готовото за простиране пране.
    - Жена съм на Теодор и живея тук! – окопити се бързо тя. – Маргарита се казвам.
    - А-а-а, така ли, хм-м-м, ще я видим тая работа... – смънка бабичката и се оттегли зад оградата, без да се признае за победена.
    Вечерта, след официалното запознанство на Марго и Стоян и тримата се смяха на случката. Теодор също пое част от вината върху себе си – не беше предупредил за новата ситуация нито Маргарита, нито Стоян, нито любопитната комшийка, която доброволно и самоволно се беше нагърбила с охраната на съседското дворче, докато наемателите ги нямаше.
    С настъпването на момента за лягане настъпи отново леко неудобство. Решиха Стоян да спи в кухнята, но с обещанието максимално скоро новата двойка да си намери квартира. Предложението Стоян да се изнесе до тогава беше отхвърлено единодушно и с настояване от Марго и Тео, той да остане при тях. През следващите седмици обаче най-често бяха сами.

    Ще прескочим прозаичните моменти на запознанство с родителите, годеж и сватба. Тези неща бяха решени експедитивно, бързо и ефективно.
    ***
    Вечерните часове бяха най-приятните за тях. Техните часове. Целият ден и двамата се чакаха жадни един за друг, ненаситни както на телата си, така и да говорят, да се изприказват, да споделят и най-забравените и малки тайни и подробности. “Може би за тези седмици научих за нея повече, от колкото за мои приятели, с които се знаем от години”. Самият Тео не беше приказлив. Това дразнеше Маргарита и затова той се насилваше, но се стараеше да й отговори със същата монета. Доброволното им откъсване от досегашната им среда, затварянето им в кръга “ти и аз, аз и ти”, часовете, които прекарваха заедно в разговори създаваха у тях някаква необичайна степен на доверие, сливане, желание всичко, ама съвсем всичко – от спомените до бъдещето, да е общо. Всъщност, темата, по която той винаги беше готов да говори, беше сексът. Самата Маргарита го предразполагаше към това. Както и той нея.
    - Изглежда знаеш доста за секса. – подхвана Теодор, докато лежаха прегърнати след задължителната порция секс преди заспиване. Бяха преминали вече през фазата на бързия и див секс и малко по малко настройваха телата си едно към друго, нежните докосвания изместваха забиването на нокти, дълбокото и бавно проникване заменяше бързите тласъци, класическата поза беше минала на заден план като не особено интересна. Марго беше гъвкава, неуморна и страстна. И тя и Теодор откриваха удоволствието да правиш секс с човек, който откликва на движенията ти, който познава тялото ти, който се стреми към същото като теб. За някои това може да е вродено умение (лично аз не вярвам да е така), други може би нямат нужда от подобни усещания (и това не вярвам – предполагам, че просто не знаят, какво губят), но и Марго и Тео бяха избрали почти осъзнато да се учат един друг, да се допълват, откриват и раздават за да станат “съвършените” партньори един за друг. Дали най-важното в тези отношения не е именно желанието? Или доверието?
    - Знам, защото се интересувам. – се засмя Маргарита. – Не съм живяла в манастир, обичам да правя секс и го правя. Както можеш да се сетиш, когато съм искала, винаги досега съм си намирала с кого.
    - А помниш ли всички, с което си спала? – опита се да обърне разговора на шега Тео. Маргарита обаче сякаш не схвана шегата.
    - Мисля, че да.
    - Мислиш? Не си сигурна? Я, да видим.
    За изненада на Тео, Маргарита прие доста сериозно тази задача и последва едно доста продължително и откровено изброяване, което вместваше между първата любов и последното разочарование внушително двуцифрено число. Самият Тео установи, че слуша за някогашните креватни завоевания на настоящата си съпруга без следа от ревност. Нещо повече, разказът на Марго беше събудил интереса му. Усети напрежение в слабините си и началото на нова ерекция. Представи си я задъхана, потна, възбудена, обхванала с прекрасните си крака всеки един от тези мъже... Стене и се извива под тях, както току що се беше извивала под него... Не искаше обаче да прекъсва Маргарита. Любопитството му надделя над желанието за секс.
    - Ами най-различни. Твоят е най-готин. – отговори Маргарита на най-глупавият мъжки въпрос. Тео не се беше въздържал да поиска сравнение къде в таблицата на размерите се намира неговия член. Попита, въпреки че знаеше, че няма никакво значение какъв ще е отговорът. Чутото можеше да е както самата истина, така и невинна лъжа, за да не се засегне мъжкото му его. Едва ли можеше да очаква друг отговор.
    - А ти ревнив ли си?
    - Не те ревнувам никак от миналото ти. То си е ясно – дори не сме се познавали тогава. Но за нещата които се случват сега и за бъдеще – да, много. Само да разбера, че си кривнала настрани и се бройте и ти и той мъртви. – думите на Теодор не прозвучаха никак шеговито.
    - Не ми харесва реакцията ти. Въпреки това, можеш да си спокоен, от малка си знам, че когато се омъжа ще съм вярна на съпруга си завинаги. Пък и достатъчно съм си “походила” и това вече не ми трябва. Искам семейство, истинско, стабилно, обичащо се семейство.
    - И аз. – беше категоричен Теодор. Въпросът за ревността не беше случаен, въпреки, че се вписваше в досегашния разговор.
    Някъде между годежа и сватбата, Теодор беше успял да представи Маргарита на част ергенската си компания. Димо– риж, склонен към напълняване пияч и веселяк, Коко - дребен, “отворен” и приказлив всезнайко и Стоян, с когото Марго вече се познаваше. Бяха в квартирата на Коко – четиримата и цветето на компанията – Маргарита, както сполучливо и банално се изрази Димо.
    В закачки, алкохол и истории времето напредна бързо.
    - Хайде да си ходим. – обърна се Тео към Маргарита.
    - Не искам, интересно ми е.
    - Знаеш, че утре съм дежурен, трябва да ставам в шест за да хвана автобуса. Пак ще се събираме и друг път.
    - Стига де, ще си доспиш на дежурството! Или пък лягай тук и заспивай.
    Теодор наистина се чувстваше уморен. Перспективата да ходи половин час през града за да се приберат у дома не го радваше особено, така че се хвана за предложението на Марго. Отпусна се на леглото в стаята. В началото слушаше с половин ухо разговора, но скоро съвсем се унесе. Събудиха го чак сутринта, излязоха заедно с Маргарита, той се отправи към автогарата, а тя – към семейната къщурка. Интересното настъпи едва на следващата вечер, след връщането на Тео от дежурство. В характерния си прям стил и вече традиционната за двамата откровеност, Марго живописно пресъздаде пред Тео всичко, което беше пропуснал докато спеше:
    - Виж, Тео вече спи. – оповести на глас Коко. – Аз ако бях на него, нямаше в никакъв случай да оставя младата си и готина жена сама с трима, пък ако ще не колеги и приятели да са му, ами каквито и да са.
    - Че той ми има доверие! – не се поколеба Маргарита.
    - И на нас ни има. – подкрепи я донякъде Стоян.
    - Хайде да танцуваме. Може ли да те поканя? – отново Коко.
    За Маргарита ситуацията беше странна. Не знаеше как да се държи с тези момчета. Фактът, че Теодор спи мъничко я обиждаше, защото по някакъв начин се чувстваше пренебрегната. Същевременно разбираше, че той проявява доверие към нея (не че беше възможно да прави секс с тях тримата докато той спи, разбира се) и това повдигаше самочувствието й. Същите двойнствени чувства изпитваше и към колегите му – ухажването, което изглежда щеше да последва от тяхна страна й беше едновременно приятно и дразнещо, не знаеше доколко може да им позволи без да ги засегне и същевременно без да засегне честта и авторитета на любимия си... който пък спеше. Реши да не се замисля много, още повече, че алкохолът я беше замаял приятно и я беше довел до приятна веселост, в която почти всичко ти се струва разрешено и нормално... почти всичко.
    Коко прихвана Марго през кръста с една ръка, а другата пусна малко по-надолу от приличното. После наклони глава към тежката й коса и зашепна:
    - Ама наистина, как може мъжа ти да спи и да те остави сама с нас. А ти си толкова хубава...
    Придружи шепота си с притискане към Маргарита, при което тя ясно усети изпъкналостта на панталона му върху бедрото си. Тя направи внимателно и премерено движение, с което едновременно се освободи от ръката върху дупето си и члена,натискаш бедрото й.
    - А как ли ще се почувстваш, ако утре Тео те попита какво си правил докато сме танцували? – въпросът на Маргарита доведе до рязък спад в настроението на Коко, който довърши танца със зачервени уши.
    - Мой ред е да танцувам с дамата! – заяви рижият Димо.
    Отново шепот в ухото и прозрачни намеци. Димо обаче вече беше толкова напред с алкохола, че по-скоро изпълняваше кавалерските си задължения, отколкото да провежда действителна сваляческа атака.
    - Знаеш ли, ех... – сега шепнеше на ухото й Стоян. – Ако не беше точно Теодор, ако аз те бях срещнал пръв... Ти си толкова красива, мисля, че можеше между нас... аз...
    Той поне държеше ръцете си където трябва и не демонстрираше мъжественост, като я боде с надървен член в бедрото. По гласът му се усещаше, че вярва в това, което говори.
    В този дух бе минала вечерта. След като изслуша Маргарита, Тео усети, че тя прехвърля с “изповедта” си проблемите върху него. Негов ред бе да реагира. Да се сърди на колегите си, че харесват жена му? Ами и той си я харесва, какво чудно имаше. Да се сърди заради начина, по който са изразили отношението си? Да – тук има резон. Ама пък нали не се е случило нещо повече – можеше да им е благодарен, че са му дали възможност да се увери, че Маргарита наистина е сериозна, когато му говори, че го обича и не й трябва никой друг освен него. Изобщо – причини да се скара с тях или да се направи, че нищо не е станало, могат да се намерят. Но какво е правилното решение?
    - Не прави нищо! – помоли го Маргарита. - Все едно, че не съм ти казвала.
    “Така е най-лесно и за мен” – помисли Тео и от ситуацията остана само неясната възбуда, че Марго е желана, харесвана, пожелавана... “Май възбудата ми се натрупа много тази вечер и трябва да я споделя” – усмихна се вътрешно доволен, че има с кого. Сексът беше продължителен, с променлив темп и “изразни средства” – от целуването на малките пръстчета на краката и плавното, чувствено проникване дълбоко в най-нежните кътчета на тялото на Маргарита, до оплитането на косата й в ръка и поза, в която слабините му плющяха с ясен звук по вирнатото й дупе. Маргарита бързо влезе в настроението на Тео (а може би не влезе в неговото, а изживя свое, но същото като неговото) и се държеше ту като гальовно котенце, увиващо се около възбудата на Теодор, ту като озверяло същество, дращещо, хапещо, ненаситно и безмерно жадно и гладно за още и още... Тази двойственост и непрекъснати промени, без установен ритъм и продължителност внесоха допълнителна възбуда и специални нотки в отношенията им тази вечер. Той се чувстваше сякаш е с различни жени във всеки следващ миг, тя се чувстваше слаба, силна, една, много, раздаваше се и получаваше повече, отколкото искаше...
    - Странно беше! Изключително приятно и все пак странно! – сподели Теодор, отпуснат на гърдите на Марго. - Май разговорите за другите мъже с които си била и за тези, които са те пожелали ми подействаха така. Лошо ли е?
    - Сигурно са ти подействали. Но когато ти разказвах, не мислех изобщо сексуално. Имам предвид, че не ме възбужда да си мисля за някой от “предишните”.
    Тео също беше подложен на подобен “разпит-изповед”. По различен повод, къде в две последователни вечери, къде с прекъсване от седмица – две, Тео разказа за всичките си връзки. Не, че бяха кой-знае колко. Сред тях имаше и задълбочени, които без малко да завършат с брак, имаше и срещи за “чист” секс, имаше истории, с които не се гордееше, но реши, че трябва да ги сподели,за да... – защо ли наистина? Нито Маргарита, нито Теодор знаеха, защо им трябва това. Проявяваха обаче любопитство към миналото на другия, най-вероятно за да наваксат пропуснатото време, през което не са били заедно. Двойките за които знаеха или чуваха, че са се оженили го правеха (женитбата) след години познанство – някой от тях се знаеха още от ученическата скамейка, други живееха заедно дълго време, докато се решат да се обвържат. А Тео и Марго постъпиха не като всички – те първо решиха да имат общо бъдеще и междувременно сякаш си създаваха общо минало.
    - Сигурен съм, че доста от двойките, които са ходили по пет години преди да се оженят, знаят по-малко за любовните си истории, отколкото ние с теб. – смееше се Тео.
    - Аз пък понякога се чудя, дали е правилно това, което правим. Дали е хубаво, че нямам никакви тайни от теб, дали е хубаво така да се разкривам... – отговаряше Маргарита.
    - За какви тайни става въпрос? Та това е минало – твое, мое... Не сме на по шестнадесет или осемнадесет, та да очаквам да съм първия мъж в живота ти, нито ти би могла да очакваш нещо подобно от мен.
    - Да, а има и още едно предимство – поживяла съм си. – някак сериозно заявяваше тя. – Така че ми стига вече, искам да съм с теб и не ми трябва никой друг.
    И на Теодор не му трябваше друга. Маргарита беше неудържима в леглото. Чакаше Тео да се върне от работа и ако двамата се окажеха сами в къщичката, следваше бавна целувка и бързо придръпване към леглото. Вечер, след дискотеката, среща с приятели или колеги или след някой от поредните разговори-изповеди-планове за бъдещето, двамата отново се сгушваха един в друг – Теодор имаше желание да поспи, да се отпусне, но настойчивите ръце на Марго прогонваха това желание и го насочваха към топлите й, едри гърди, стегнатите бедра на спортистка, и вагината, която сякаш бе винаги жадна, готова да приеме силния член на Тео.
    Теодор бе първият от двамата, който “се спусна надолу” под одеалото и погали с език и устни жаркото местенце между краката на Маргарита. За него самият това не беше нещо ново – бе го правил с приятелката си от една предишна дълготрайна (тригодишна) връзка, която без малко не бе завършила с брак. Оттогава му бе харесало, но знаеше, че би целувал така интимно само момиче, към което изпитва нещо повече от желанието за секс. Беше някакъв жест на сливане, на пълно приемане на партньорката. С Маргарита му бе лесно да го направи, целувките по гърдите й, надолу по стегнатия корем, галенето на пъпчето й с език – пътят към венериния хълм и неговото подножие му се видя естествен и той го измина сравнително скоро след първата им съвместна нощ.
    - Ти си прекрасна, Марго, обожавам вкуса ти и аромата ти, обожавам да те целувам там... – казваше той. Само за няколко седмици той бе опознал чувствителността на устните и клитора на Маргарита и с нейна помощ бе научил къде, как и с какъв натиск да движи езика и устните си, така че да извлича от нея задъхани стонове, нетърпеливи движения с таза и накрая – притискане на главата му с треперещи от възбуда бедра и тихият вик, означаващ, че изворите са бликнали, че водопадите се спускат, че фойерверките са озарили небето...
    Марго обаче за сега се “въздържаше”. Тео смяташе за странно, че тя, която имаше сякаш по-голям опит с мъжете, отколкото той с жените, не бе правила никога фелацио. Затова пък реши да не я кара да прави нищо, което смята за неприятно, но ежедневно и търпеливо да я подтиква да опита, само с по няколко думи и по-рядко – с повече аргументи по време на дългите им разговори за секс. Усилията му сякаш оставаха напразни. След време дори и на намек за минет Марго започна да реагира изнервено и остро. Докато един ден не се върна от работа и почти от вратата съобщи:
    - Край! Не може повече така! Направо съм се побъркала с тези минети! Представяш ли си, днес сутринта се качвам в автобуса и както винаги – задрямвам. С това късно лягане и ранно ставане... Обаче нямаш идея какво сънувах! Сънувах, че ти правя минет! Стреснах се по едно време – мисля, че направо съм издавала звуци от удоволствие, а устните ми – свити на буквичката “О”. Срам! С това трябва да се свърши. Добре де, признавам си – иска ми се, много ми се иска да ближа, целувам и поглъщам члена ти. И ако нещо ме е спирало до сега, вече го няма. Иначе рискувам някоя сутрин целия автобус да разбере какво си мисля!
    Теодор се засмя тихо, за да не излезе като подигравка. Вътрешно обаче изпита задоволство от резултатите на “тихата” си кампания и предвкуси удоволствието, което го очакваше вечерта.
    - Не ме гледай! – помоли се (по-скоро нареди) Маргарита няколко часа по-късно. Лампите бяха угасени, Теодор се беше опънал по гръб, косите на Марго напълно скриваха интересната част от картинката, но въпреки това тя сякаш усещаше любопитството му да погледне, как между красивите й устни се намества вече възбуденият му член, как езикът й обикаля около розовата главичка, как фините й пръсти обхващат ствола... Тео можеше само да усеща и да предполага както точно става там – зад плътната завеса от тъмни коси. Съзнанието му рисуваше еротични картини, които скоро станаха откровено порнографски. Остави Марго да си играе до насита с члена, защото се притесняваше да не развали очарованието на “първия път” за нея. За Маргарита действието явно също беше необичайно възбуждащо, защото Тео усети как тя намества копринените си долни устни върху коляното му и се потърква върху него.
    - Уморих се! Следващия път повече! – заяви тя.
    - Да продължаваме напред, тогава.
    - Хареса ли ти?
    - Като за първи път – прекрасно!
    - Какво значи “като за първи път”? Значи не е достатъчно добре?! – засегна се Маргарита.
    - Нищо, нищо, прекрасно беше – усети се Теодор с известно закъснение. Трябваше да поощрява желанието на Марго, а за целта трябваше да избягва дори и следа от критика.
    - Ама не можах да го поема целия в устата си. – в гласа на Маргарита се чувстваше известно разочарование. - Другия път го искам още преди да се е събудил!
    - Добре, добре... – Тео запуши устата й с целувки и плавно проникна във вече влажното й влагалище. – Вече не си девствена в устата!
    - Да, там беше първи – с удоволствие отвърна Маргарита.

    Сравнително лесно бяха намерили нова квартира. Гарсониера с две огромни стаи и невероятно мъничко кухненско боксче.
    - Архитектът е бил пиян, когато е правил плановете. – обичаше да се шегува Тео.
    Стаята до боксчето стана хол, а в другата разположиха широка спалня – център на вечерите им.
    Колкото повече секс правеха, толкова повече искаха. Особено Маргарита. Мистерията се разбули много скоро – към желанието, породено от силния и млад организъм се беше добавило и хормонално насищане – тя беше забременяла. Вече бяха говорили по тази тема и знаеха, че искат дете. Затова не ползваха предпазни средства. Но все пак не очакваха резултат толкова скоро.
    Новината беше съобщена на Теодор по най-стандартния филмов начин и реакцията му беше също толкова стандартна – радост, гордост, целувки по коремчето и малко по-надолу.
    - Бъди внимателен! Прави секс нежно за да не притесняваме малкото човече! – споменаваше все по-често Маргарита. Гърдите й и преди бяха едри, с добре оформени зърна, създадени както да бъдат целувани и смукани с любов и страст, така и да изхранват бебе. Сега се бяха налели още повече и Марго с удоволствие се оглеждаше в голямото огледало. Но докато за нея оставаше само гордостта, че изглежда още по-добре, за Тео към това се добавяше и удоволствието, което той наричаше “пълни шепи”. Обожаваше да прокарва нежно пръсти по гърдите й, докато едрите им зърна набъбнат, а тъмните кръгове около тях се разширят още повече. След това обикаляше зърната с език, пак с език ги притискаше, мачкаше. Възбудената въздишка на Маргарита го предизвикваше да впие устни в новия си фетиш със засмукващи движения. Странно нещо е природата! Какво точно кара мъжете да искат да целуват женските гърди, да засмукват зърната им, да ги галят и притискат в шепи? Инстинкта на непораснали деца?
    - Внимавам, внимавам, правя каквото мога! – стараеше се Тео, но самата Маргарита влагаше толкова страст и желание в секса, че рядко се получаваше желания “ефект” на спокоен секс – все едно да се молиш за тих, напоителен дъжд, а молитвите ти да предизвикват опустошителни бури с наводнения! Марго беше станала чувствителна, чувствена, всяко докосване й носеше еротична тръпка и мисъл.
    - Ще направим някоя беля с това диво чукане. – недоволстваше и от двамата Марго.
    Това май я наведе на идеята за анален секс. Може би бяха споменавали такава възможност по време на дългите си разговори, но едва ли сериозно. Обаче желанието да се експериментира и да се постигне максимум в извличането на удоволствие от това да си с партньор, който е готов да откликне на всяка твоя идея, се беше настанило здраво и в двамата. Френските удоволствия бяха свалили една от психологическите бариери в Маргарита и сега тя беше по-склонна от всякога да прекрачи през повечето безсмислени табу-та. По принцип търсеща натура, тя бе попаднала на точния човек до себе си. Сексът с различни партньори си има своето очарование и смисъл и той е може би в разнообразието. Разнообразие може да се постигне и само с един човек, сподели веднъж Тео. Дори по-голямо, защото тогава не се замисляш, дали ще се “представиш”, а евентуалната несполука не застрашава самочувствието ти. Доверието към партньора е ключето, което отключва стаята с неподозирани “тайни удоволствия”, потвърди Марго. Това, което я бе спирало до сега да прави минет я бе спирало и да прави анален секс – просто така усещаше нещата – не става с кого да е. Това са “по-специални” неща.
    В случая я притесняваше възможността да има проблеми с хигиената, както и евентуалната болка, за която бе чувала от свои приятелки. Тя сподели това с Теодор. Месеците съвместен живот обаче го бяха научили на определен подход към момичето, което обичаше. Въпреки, че вътрешно прие идеята за анален секс с огромен ентусиазъм и възбуда, не ги показа. Показа само върха на айсберга от желанието, което го изпълваше и положи усилия предимно да убеди Маргарита, че притесненията й са излишни.
    - Нека опитаме и ще видим. – беше последния аргумент на Тео. – Няма да направя нищо, което да не ти хареса. Ти ще контролираш ситуацията изцяло и ако има дори малък проблем, само ми кажи.
    Желанието на Маргарита беше по-голямо задръжките и тя позволи да бъде убедена лесно.
    Оказа се обаче, че удоволствието за нея не беше нито с грам по-малко от преди. Тео наистина беше внимателен, а възбудата й направи проникването безболезнено. Започнаха както често се случваше – все още облечени, с целувка пред голямото легло-спалня.
    - Обичам те много!
    - Обичам те и те искам.
    Стояха прави, Тео я целуна там, където тя най обичаше – по вратлето. Надигна с ръка тежките й коси и плъзна език по тила й. Мина зад нея и нежно я прегърна, притискайки гърдите й. Маргарита с плавен жест свали фланелката и сега в ръцете на Тео лежеше гола, топла плът. Без да отделя устни от тила на Марго, той плъзна ръка надолу и й помогна да се освободи от останалата част от дрехите. Малко по-късно бяха в същата поза, но легнали и напълно голи. Марго усещаше горещия дъх на Тео зад себе си, кожата на гърдите и корема му приятно галеше гърба й, а вече твърдият му член се опираше в падината между бузите на дупето й. Усещаше се някак беззащитна и открита, сякаш се предава на властта му. Страхуваше се от това, което щеше да се случи и го искаше. Напрежението в зърната на гърдите й нарастваше заедно с преместването на целувките на Тео надолу към кръста й. Несъзнателно изви кръста си и надигна дупе. Силните ръце на Тео обхванаха стегнатите половинки, стиснаха ги и леко ги отвориха. Задъхана Марго плъзна средния пръст на дясната си ръка между устните на вагината си, навлажни го и погали набъбващия си клитор. Точно в този момент усети езика на Тео върху розата на дупето си. Съмненията дали все още иска да бъде обладана отзад се изпариха окончателно, когато влажният език на мъжа й проникна на сантиметър навътре, пробивайки си властно път.
    - О-о-о-още! – се изтръгна неволно от нея.
    Дразнението отзад я караше да изпитва усещания, за които не беше предполагала. Почувства, че се овлажнява обилно. Усети раздвижване зад гърба си, едната ръка на Тео легна върху гърдите й, а на мястото на езика му усети пръстче. Първата фаланга потъна в нея, след това втората. Маргарита чувстваше само лек дискомфорт, съчетан с увеличаваща се възбуда. Пръстът на Тео обиколи с лек натиск стените, измъкна се навън и пак влезе, но този път с другарче. Двата пръста повториха неколкократно кръгообразните движения си, карайки мускулите да се отпуснат и се измъкнаха навън. Едва тогава Маргарита усети натиска, от който се страхуваше и желаеше.
    - Отпусни се, обещавам да внимавам! – първият пръстен от мускули поддаде под хлъзгавата твърдост на члена на Тео и Маргарита се подчини на бавното, но неспиращо проникване.
    - Почакай, спри! – помоли тя, усетила болка и готова да се отдръпне ако тя нарасне дори и с мъничко. Движението обаче веднага спря, а болката се изтегли, оставяйки след себе си чувство на неудовлетворение, което незабавно трябваше да бъде отстранено. Марго сама изпъна гръбнак назад, нанизвайки се и изпълвайки се отвътре. Спря чак тогава, когато усети, че е поела целия член в себе си. Усещаше отзад напрежение и изпълненост, които и приличаха и се различаваха от усещанията при “стандартното” проникване.
    - Боли ли? – прошепна Тео, обезпокоен от продължилата цял миг липса на движение.
    - Не-е-е, хубаво е! – дочу.
    Бавно движение назад, с малка амплитуда и отново напред. Отново и отново. Движението назад лишаваше Маргарита от нещо, а движението напред й го връщаше двойно. Размахът на движенията се увеличаваше, а Маргарита едва се сдържаше да не се развика от удоволствие.
    - Страхотно е, ти си страхотна, ох, че е тясно, ще ме побъркаш... – говореше несвързано Тео. Ръцете му мачкаха гърдите й, после бузите на стегнатото й дупе, хващаха таза й и я придърпваха към следващото нанизващо движение, разтваряха бузите на задника й, отмятаха косата й, давайки достъп за устните на Тео до врата й.
    Марго усещаше вълната на оргазма надвиснала над себе си, готова да я залее. Задържа я там, защото самият акт й доставяше удоволствие, а оргазмът, колкото и желан и възхитителен като изживяване да беше, обозначаваше края на това удоволствие. Не издържа дълго. Усети по рамото си леко ухапване, тръпката от което тръгна надолу по тялото й, разпиля се по гръбнака и накрая се съсредоточи между краката й в клитора. Достатъчно беше само да докосне вълшебното бутонче, за да бъде разтърсена от прелестно усещане, сякаш извиращо от нея. Прониза я силна тръпка и тя несъзнателно извика:
    - А-а-а-ах...
    Оргазмът й предизвика съкращаване на мускулатурата, обхванала плътно члена на Тео. На него и без това му трябваше много мъничко, така че допълнителният натиск и усещането за засмукване бяха капката, от която чашата преля...
    Останаха да лежат притиснати един в друг и след като последната тръпка на оргазма отмина.
    - Не вярвах, че може да ми хареса така – заяви Маргарита.
    - На мен всякак ми харесва, щом е с теб – не се поколеба да бъде джентълмен Тео.
    - Обаче не мисля, че е по-малко възбуждащо от вагиналния секс. Или че оргазмът ми беше по-слаб. И изобщо, май ще продължим да го правим и по двата начина. – заяви Марго.
    - И по трите – не забравяй, че обичам и френските ласки – отговори Тео. – И изобщо, вече не си девствена и в дупето! – констатира той.
    - Е, не остана никъде.
    - Има още толкова неща, които можем да направим и открием заедно...
    Възбудата отминаваше и членът му сам се изплъзна навън. Чу се шляпащ звук.
    - Това май е най-тъпата част от секса. Мразя момента, в който излизаш от мен. Изцапан ли си?
    - Да. – засмя се Теодор. – Със сперма. Не се притеснявай, всичко е наред.
    През следващите месеци самата Маргарита показа, че предпочита аналния секс. Не се отказаха от останалите начини да си доставят удоволствие, но като че ли за момента това бе станал любимият им. Вероятно Марго искаше да се наслади на новото си “откритие” от усещания, а Теодор бе очарован от новата стъпка “напред” в секса.
    ***
    - Колко си хубава. Невероятна си. С никоя друга не съм правил секс както с теб! – повтаряше често Тео.
    - Ти си най-добрия от всички, с които съм била. – връщаше топката Маргарита.
    - Ти ме научи!
    - И ти мен. Любовта е най-добрия учител.
    - Знаеш ли, ако остана без работа, ще те пратя на улицата да заработваш с наученото, ще забогатеем! – засмя се Теодор. – Това в кръга на шегата, разбира се, но понякога ми се иска да се похваля с теб... да споделя с всички, колко добра си в леглото. Биха ми завиждали...
    ***
    - Може би, не знам. – отговори Маргарита първия път, когато Тео я попита, дали би правила секс с друга жена. – Трябва да е много специална...
    Говореха, докато се галеха в леглото. Теодор обичаше да прокарва “революционните” си идеи в момента, в който Маргарита беше със замъглено от възбуда съзнание. Всъщност не точно замъглено, но тогава тя беше по-податлива за такива идеи. Колкото по-силна бе възбудата й, толкова по-далеч позволяваше да стигне фантазията на Тео.
    - Никога не ти е идвала тази идея? Аз пък постоянно виждам по улиците момичета, които или се държат за ръце или се целуват. И си мислех, че едва ли е невъзможно да прехвърчат и сексуални искри.
    - Не зная. Може би никога не съм имала възможност или не съм срещнала жена, която да ми допадне по този начин. Сега, като се замисля, май имаше нещо... О-о-о, тогава дори през ум не ми минаваше, че е възможно да е това...
    - За какво става въпрос? Кажи де!
    - Като бях студентка, живеех известно време на квартира с една колежка. Понякога идваше в леглото ми, казваше, че й е студено. И се прегръщахме да я стопля... Но никога не съм се сещала, че може тя да е искала нещо повече от това... А ти?
    - Какво аз? Не съм топлил колежката ти. Даже не я познавам.
    - Знаеш, че не питам за това. Представям си те с друг мъж... На мен ми хареса да ти правя минет. Предполагам, че и на теб би харесало... да правиш. А аз да гледам.
    Тео се притесни и страните му се изчервиха.
    - Малко странна идея, а?!
    - А твоята да съм с друга жена по-малко странна ли е?
    - Така ми се струва.
    - Май и ти имаш предразсъдъци. С моите по въпроса за минета и аналния секс се преборихме, а с твоите?
    - Някой звъни на вратата. – зарадва се Тео, че разговорът прекъсва и скочи да се облича.
    Идеите обаче, както е известно, не умират. Или витаят свободно из въздуха, докато някой ги почувства и прибере, или се загнездват в някое кътче на мозъка и чакат подходящ момент да си покажат рогцата.

    Хлапето се роди здраво и красиво.
    - Красавица е, прилича на теб. – бяха първите думи на Маргарита, когато показваше малкото розово същество на гордия татко.
    Бебето беше променило живота им още преди да се появи. В последните месеци от бременността Маргарита се беше наляла, коремът й се беше издул и изпънал сякаш до крайност. Дори и да се беше замисляла, дали Тео ще я обича толкова различна физически, тази грижа бързо бе отлетяла от нежното му отношение, от начина, по който я гледаше в очите и се стараеше да предугажда всяко нейно желание. Понякога Теодор целуваше и галеше корема й, но с внимание и уважение към голямото тайнство – растящото в нея човешко същество. Бяха намалили сексуалните си контакти до минимум, за да избегнат евентуален риск. Но споразумението им не се отнасяше за сексуалните разговори. Едва ли друг мъж е имал такъв търпелив и искрен учител за чувствата и физическите усещания на жената като Тео. И едва ли друга жена е получавала толкова откровено отношение като Маргарита. Понятието “тайна”, “свян” или “лично пространство” не означаваше нищо, когато се отнасяше за отношенията им, за спомените им, за мислите и фантазиите им. Нещо повече – Маргарита подтикваше Тео да разкрива в себе си неща, за които дори не бе помислял преди. Той й връщаше със същата монета. Така плавно и без да разберат дори как се случи и двамата стигнаха до идеята, че биха опитали секс и с хора от собствения пол. Терминът “бисексуалност” не им говореше много. Пък и те не се стараеха да си закачат някакъв етикет, а да изследват дълбините на сексуалните си инстинкти и желания – до там, докъдето нито един от тях не би се спуснал сам. И двамата бяха едновременно възхитени и леко стреснати от постигнатото. Но не спираха да говорят, изследват, предлагат, предполагат.
    - Ти би ли направил?..
    - А ти какво мислиш?...
    - А ако някога се случи...
    - Дали ще ти хареса ако ние...
    - Мисля си, че двамата бихме могли да опитаме...
    Ключовата дума бе “двамата”. Ревността, която Тео бе усещал понякога в началото на връзката им избледняваше на фона на рисуваните от въображението им картини. Не му беше трудно да си я представи да се гали с друга жена. Не му беше невъзможно да си я представи в обятията на още един мъж, но в тези картини винаги присъстваше и той. Бяха заедно като едно цяло. Нещо подобно усещаше и Маргарита. За свободата, която си позволяваха в тези разговори допринасяше и едно допълнително обстоятелство – бременността на Маргарита. И двамата знаеха, че на тези фантазии е съдено още дълго време – поне до раждането на детето, да си останат само думи. Думите не ги обвързваха с решения, нямаше вероятност някой от тях да каже “Хайде да го направим!”. Оставаше им удоволствието да си казват един на друг:
    - Аз ти помогнах да откриеш, че си такава.
    - А аз на теб!
    Времето обаче летеше и един прекрасен ден Тео научи, че е станал баща. Когато сутринта тръгваше на работа, както винаги попита Марго:
    - Как се чувстваш? Днес ли ще е? – датата на раждане бе дошла и отминала преди два дена.
    - Нищо специално. Добре съм. – отвърна Маргарита.
    Часове по-късно обаче телефонът на работното място на Теодор звънна и той чу “Честито! Имаш момиче!”.
    Раждането беше минало нормално и три дена по-късно в дома им влезе новият член на семейството им.
    Маргарита изглеждаше уморена и щастлива. Възстанови се от раждането бързо и скоро ежедневието им пое в нормалните си релси. Нови релси. Теодор бързаше да се върне след работа за да помогне на Маргарита в грижите за детето. Дискотеките и ресторантите бяха забравени - нямаше на кого да оставят бебето, защото родителите и на двамата работеха и не можеха да им помагат. Едва месеци по-късно успяха да отидат на кино и то след брилянтно замислена комбинация – Маргарита гледа филма, докато Тео буташе детската количка из парка или я поклащаше в близкото кафе. На следващия ден се размениха и едва след като и той гледа филма, го обсъдиха заедно.
    Върнаха се и към любимото си съвместно занимание – да се любят. Така наричаха това действие, защото “секс” не събираше нежността и удоволствието, което изпитваха от взаимните ласки. След раждането Маргарита не успя да си върне момичешката фигура, но новите, женствени и чувствени форми я правеха още по сексапилна в очите на Теодор. Единствената промяна в отношението й към секса бе категоричното й нежелание да прави анален секс. Марго обясняваше това с болките, изпитани при раждането, а Теодор не беше особено настойчив – нали неговата Маргарита е отново при него, обича го и това е достатъчно.
    ***
    - Знаеш ли, предлагат ми работа в София. Това определено е повишение за мен – и като длъжност и като заплата. Не обичам София и не ми се иска... – заяви една вечер Тео.
    Така неочаквано започна нов период в живота им. Още същата вечер, докато обсъждаха плюсовете и минусите от евентуалното преместване в столицата, убеждавайки се един-друг, че не искат да променят подредения си и удобен живот, двамата стигнаха до извода, че трябва да го направят – да зарежат всичко постигнато дотук и да започнат отначало.
    Месец по-късно детето им влезе в новата им софийска квартира в ръцете на Маргарита, а час по-късно направи първите си самостоятелни стъпки.
    ***
    Не бяха забравили фантазиите си. Напротив. Постигнатото доверие между двамата беше станало още по-силно, след като се озоваха в непозната и не особено любезна към тях среда. Тук можеха да разчитат единствено на себе си, бяха откъснати от роднините и предишните си приятели и колеги. Имаше и още нещо – не се чувстваха изгубени в големия град, но той им даваше усещане за анонимност, за скритост, каквото не съществуваше в града, където всички се познават.
    Седяха отвън, на масичка в квартално кафене. Теодор се връщаше от работа още към 18 ч., а точно по това време лъчите на слънцето падаха полегато, жегата отстъпваше пред повея на витошкия вятър. Използваха всяка възможност да излизат извън стените на панелното апартаментче и да се разходят заедно с детето.
    - Днес пуснах обявата. Ще излезе сигурно в сряда – тихо каза Тео.
    - Не знам... Хем ми е интересно, хем ми е едно такова... особено.
    - Хайде, де – нали виждаш, че не сме единствените. Такива обяви излизат с килограми... Народът е пощурял – същото, което ни е “хванало” и нас...
    - Така е. Само се чудя, дали ще намерим точно това, което търсим. И пак ще ти кажа – държа да са семейство, а не самостоятелен мъж или жена. Мисля си, че ако са семейство ще е по-добре във всяко едно отношение – например и двамата, ако не си изневеряват, е по-малко вероятно да ни “лепнат” нещо... Пък и за взаимоотношенията ни е по-добре. И ако не ми харесат физически – пак няма да стане... И знаеш ли... ако е сам мъж, може да се влюби в мен и – ето ти проблеми... същото и ако е жена – тогава пък става опасно за теб. – засмя се Маргарита.
    - Сигурно си права. Ние го правим, защото се обичаме и си имаме доверие. Така трябва да е и с двойката, която търсим. – съгласи се Тео.
    Говореха за нещо, което бе станало постоянна тема от известно време – бяха се решили да потърсят друга двойка, с която да правят секс. Беше им коствало доста усилия да преодолеят вътрешните си задръжки за да кажат “ДА”, защото веднъж решили, знаеха, че няма лесно да се откажат.
    - Добре де, - усмихна се Тео. – Ти все за някакви проблеми и условия говориш. Остави това, по-добре погледни натам – виж каква симпатична двойка. Харесват ли ти? С тях би ли го направила?
    - Мъжът бива горе-долу, но жената – не. А ей онези там – хм-м-м при тях пък обратно. Ех, май други като нас няма – констатира шеговито Маргарита.
    - Като теб във всеки случай не съм срещал.
    - И какво написа в обявата?
    - Каквото ти прочетох снощи – ръст, тегло, очи, коси, хигиена, дискретност – каквото пишат всички.
    - Не трябваше ли да е нещо по-оригинално, привличащо внимание?
    - Не мисля, но ако искаш, ти съчини нещо по-добро.
    - Е, хайде първо да видим какво ще излезе от тази обява.
    Да преценяват минаващите двойки от “тази гледна точка” се бе превърнало в тяхно хоби от известно време. Беше весело, забавно, възбуждащо. Освен това, така сверяваха вкуса си. Оказа се, че далеч не винаги са на едно мнение.
    - Чудя се, как може да сме толкова различни и да се харесваме един друг?
    - Може да е клише, ама хората са казали: “Противоположностите се привличат”.
    Няколко дена по-късно Теодор започна да проверява пощенската кутия. Отвориха първото писмо заедно с Маргарита. Тео беше нетърпелив, сякаш готов на всяка цена и с когото и да е да изпълнят фантазиите, трупани толкова дълго. Добре че беше Маргарита, за да охлажда ентусиазма му. За нея това преживяване беше не по-малко желано, но като всяка жена държеше ако ще се прави нещо толкова специално, то да се прави както трябва, без компромиси, особено за важните неща. След две седмици бяха натрупали дебела пачка с писма, част от които съдържащи еротични или дори откровено порнографски снимки (обаче с изрязани лица).
    - Аз предпочитам да бяха пратили снимка с дрехи, но да се вижда лицето. – сподели в тази връзка Маргарита. От лицето се разбира повече за човека, то е по-важно за мен, отколкото тялото, дори и когато става въпрос само за секс.
    - Е, да, ама хората не знаят на кого пращат снимките си и сигурно не искат да се доверят така на непознати...
    От купчината писма бяха подбрали едва десетина, на които отговориха. В останалите все имаше по нещо, което правеше развитието на отношенията почти невъзможно – я възрастта на двойката беше прекалено различна от желаната (например един ученик, който смяташе да води гаджето си или семейство със семеен стаж колкото годините на Маргарита), я правописът и словоредът показваха, че авторът си пада по всичко друго, но не и по интелектуалните занимания. Разбира се, идеята не беше Тео и Марго да събират философски кръжок, но и да прекарат времето си с човек, за когото “Мараба, сваляй гащите” е своеобразен връх на словесния подбор, не им се виждаше примамливо.
    Пристигнаха и отговорите на отговорите, последваха и срещи. Не беше изненадващо, а само разочароващо, че от подбраните първоначално десетина “кореспондента”, до срещи се стигна с едва две семейства, а от тях само едното грабна приза “Семейството с което”.
    - Мога да се хвана на бас, че това са те. – заяви изненадващо Маргарита и скришом посочи с кимване към отсрещния тротоар.
    Бяха дошли около четвърт час по-рано на уговореното място, но умишлено не застанаха точно там, а седнаха в съседното кафе. Почти не разговаряха, защото и двамата се вълнуваха от предстоящата среща, а не можеха да обсъждат подробности, докато на съседните маси имаше хора.
    Двойката, към която сочеше Маргарита вече пресичаше улицата.
    - Приличат. Може и да са те. Искаш ли да тръгваме?
    - Хайде. Добре, че плати по-рано.
    - И не забравяй да ми подадеш уговорения сигнал, ако ти харесват. Направи ето така с ръка, което ще значи “ОК” или ето така, ако не ти харесват и искаш да зарежем цялата тази история! Трябва да знам, за да мога да реагирам адекватно...
    - Добре, няма да забравя.
    И двамата бяха по-високи от Тео и Марго, тя – дългокрака и стройна, той – с очевидна склонност към напълняване, но все още не деформиран. Застанаха на предварително договореното място и започнаха да се оглеждат.
    - Наистина са те! Хайде, да не ги караме да чакат.
    Тео и Маргарита се насочиха към тях.
    - Добър ден. Вие ли сте?...
    - Здравей! Ти ли си?...
    Въпросите бяха зададени почти едновременно от мъжете. Протегнати ръце, запознанство и представяне на половинките. Николай. Ани.
    “Най-после една двойка да ми хареса изцяло”, помисли си Теодор. “И момичето и момчето са симпатични и приятни. Ох, ама Маргарита е с толкова високи изисквания, че сигурно пак нищо няма да излезе” – и скришом хвърли поглед към съпругата си. Тя беше усмихната, но като че ли само от учтивост. Нито държанието й, нито изражението на лицето й подсказваха как приема новите познати. “А какво ли си мислят Николай и Ани за нас?” – отново проучвателен поглед хвърлен крадешком и отново нищо конкретно. Само Николай правеше резки движения и говореше някак накъсано, което явно издаваше притеснение. “Нормално е, кой не би се притеснявал, но май е най-добре поне един от четирима ни да демонстрира спокойствие” – реши Тео да поеме нещата в свои ръце, за да не висят глупаво насред тротоара още дълго време.
    - Хайде да отидем в някое заведение наблизо. Тук има прекалено много хора. – заяви той.
    Изминаха петдесетината метра до едно почти празно кафене в неловко мълчание. Теодор се опитваше да привлече вниманието на Маргарита за да разбере мнението й и да вземе решение как да се държи с новите познати по-нататък. Марго обаче беше намерила някаква тема за обсъждане с Ани и сякаш демонстративно му беше дала гръб. Настаниха дамите на ъглова, сравнително усамотена масичка и с Николай отидоха да вземат поръчката – оказа се, че кафето е на самообслужване. Следващите минути обаче бяха истинско изпитание за Теодор. Наложи се да впрегне всичките си усилия за да не се... разсмее. Поръчаха по едно кафе и безалкохолно за всички, чашите и шишетата бяха сложени на плота пред тях и остана да ги занесат до масичката. Николай хвана две чинийки с чашките кафе в тях. Ръцете му обаче трепереха толкова силно, че почти веднага се наложи да ги остави отново на плота.
    - Вземи бутилките, аз ще донеса кафето! – предложи Теодор, опитвайки се да покрие неудобната ситуация. - Не се притеснявай, всичко е наред.
    Николай с облекчение се съгласи.
    - Разбираш ли... понеже ни е за първи път...
    - Хайде да отиваме при момичетата!
    Занесоха чашите и бутилките и се настаниха. Теодор не се беше отказал да търси уговорения сигнал от Маргарита.
    - Скъпа, наред ли е всичко? – опита се да й напомни той.
    - Да, разбира се. – почти не му обърна внимание тя.
    “Уф, не казва нищо. Сигурно има някакъв проблем. Е, нищо, ще изиграем играта докрай и ще си ходим” – разочарова се Теодор.
    Разговорът вървеше трудно и след обмен на обща информация от типа “От къде сте, имате ли деца, за първи път ли правите “това”, какво работите”, нещата още повече се запънаха, ако изобщо беше възможно. Оказа се, че Ани и Ники (той предпочиташе да го наричат така) не са женени, но смятат да го направят скоро.
    “Това си е минус” – съобрази Теодор, който знаеше задължителното условие на Маргарита – никакви двойки, само семейство.
    Вече щяха да стават, когато Маргарита стресна Тео с неочакваното си изявление:
    - Ще ни дойдете на гости, нали?! Ние живеем самостоятелно...
    “Ха сега! Просто не знам какво да мисля!” – мина през ума на Тео.
    Поканата беше приета, адресът даден, а датата уточнена. След “Довиждане, приятно ми беше” двойките се разделиха и всеки пое по пътя си...
    - Хей, в края на краищата харесаха ли ти, или не? Нали щеше да ми даваш сигнал за да знам...
    - Не разбра ли, че ми харесаха. Толкова ми харесаха, че чак забравих за сигнала! Извинявай, ама беше толкова вълнуващо... Тя е толкова красива, а той толкова чаровен..
    - И притеснен! Знаеш ли как му трепереха ръцете от вълнение! – засмя се с облекчение Тео. – Радвам се, че ти харесаха. На мен също. След толкова време безуспешно търсене, най-накрая попаднахме на точните хора!
    - Казах си “Те ще са” още като ги видях.
    - Ами, да беше казала и на мен! – отново измърмори Теодор за пропуснатия “сигнал”.
    - Да, ама и аз се развълнувах и направо ми изхвърча от ума.
    - Хайде сега, остана и да се влюбиш!
    - Естествено, без поне мъничко влюбване една жена не може да прави секс. – подкачи го Маргарита.
    - И в кого? В Ники или в Ани?
    - Честно казано, тя ми харесва повече. И има толкова възбуждащ глас.
    - Е, не знаеш, дали тя също би искала да го направи с жена...
    - Не, разбира се, но нали точно за това се събираме у нас – за да разберем кой как си представя цялата тази работа... Знаеш ли, нека все пак не се самонавиваме много... Току виж си представят груповия секс като размяна на партньорите. А знаеш, че аз не съм навита на това. Ако ще правим нещо, ще го правим двамата с теб, заедно. Ако искам да съм с друг мъж, лесно бих си намерила някой –за това не ми е необходимо да използвам толкова сложен начин за “официална” или “разрешена” изневяра. Това обаче не ме привлича изобщо. Докато ти... Ти сигурно би се съгласил на каквото и да е.
    - Стига де-е-е, Знаеш, че сме се разбрали по въпроса. Няма да направя нищо, което ти не искаш или не харесваш.
    Детайлите от срещата и разговора бяха многократно обсъждани през следващите дни.
    - Искам да знаеш, че е невъзможно да правим секс на първата ни среща! – беше категорична Маргарита.
    - Добре де, ама ако пък решим нещо друго...
    - Никакви други решения! Само ще се видим, ще си поприказваме, ще се разберем кой какво очаква и иска от едно такова... преживяване. Трябва ми време, трябва да се подготвя предварително психически... Пък и това да не е... от вратата за краката...
    - Както кажеш – примири се Теодор

    Времето до уговорената среща отлетя изненадващо бързо и в съответната вечер на вратата на гарсониерата на Маргарита и Теодор се позвъни.
    - За последен път ти напомням – никакъв секс още на първата среща! – подчерта Маргарита.
    Николай и Ани изглеждаха още по-добре, отколкото на първата среща. Той – с бяла фланелка и джинси, а тя – с къса пола и блузка, подчертаваща стройната й фигура. Бутилка вино за домакина и букет за домакинята.
    Масата вече беше сложена, насядаха около нея. Първият половин час разговорът се движеше трудно. Едва след третата чашка и гостите и домакините се отпуснаха и започнаха да се доближават до темата, която ги беше събрала.
    - Ние ли сме първите, с които се срещате? – попита Ники.
    - Не, всъщност търсим подходяща двойка доста отдавна. Но е трудно... Не е нещо, което бихме направили с кой да е. Затова сте първите, които каним у нас. – започна Тео. – Още повече, че нашата идея не е просто да си разменим партньорите – Маргарита с мъжа, а аз с жената, а да правим “истински” групов секс...
    - Точно така! – гласът на Ники издаваше ентусиазъм и възбуда... – И ние сме си приказвали за това! И знаеш ли... Трябва да ти кажа нещо... – изглежда, това, което Ники искаше да каже беше малко по-особено, защото се получи драматична пауза. – Бих искал Ани да прави секс с друга жена... тоест и тя иска...
    Тео отвори уста, за да изрази съгласието си, но преди да произнесе и дума, чу гласа на Маргарита.
    - Е, щом сме започнали за това, нека ви кажем, че ние и двамата сме бисексуални.
    Теодор дори не можа да реагира на “откровението” на Маргарита. Ушите му обаче се зачервиха мигновено. Тя продължи:
    - Не сме правили секс така – нито аз с жена, нито Тео с мъж, но бихме желали да опитаме.
    Най-сетне Теодор успя да вземе думата:
    - Не, че това е непременно изискване, просто би било хубаво...
    - Страхотно! – реагира Ники. – Ами това е идеално! Само да кажа още, че Ани прави всичко, но без анален секс.
    - Е, и по това сме на едно мнение – Маргарита също...
    Ани седеше на края на дивана и само се усмихваше. Не реагира нито когато Ники заяви, че би искал тя да прави секс с жена, в случая с Марго, нито в следващата част на разговора. Само дискретно сведе поглед, а после бавно отпи от чашата.
    - А предпазни средства? – Тео държеше да изясни детайлите.
    - Ани няма нужда да се пази... Тя е бременна във втория месец... Нали ви казахме, че ще се женим скоро...
    - А Маргарита е със спирала, така че също... – обмениха информация мъжете.
    - Знаете ли какво, време е детето да спи, нека се преместим в кухнята. – Маргарита очевидно можеше да мисли и за друго, освен за секс, за разлика от Тео, който беше погълнат от разговора.
    Преместиха приборите и чиниите в кухнята. По негласно споразумение се разпределиха по двойки – Ники и Маргарита седнаха на кухненското диванче, а Тео и Ани на столове срещу тях. За създаване на “обстановка” Тео включи само светлината в коридора, на масата запалиха свещ, а от касетофона се носеше приятна музика – по радиото пускаха блус след блус.
    - И какво? Май си допадаме, а? – Тео, както винаги, държеше да е наясно. Понякога ставаше досаден с въпросите си и го знаеше, но предпочиташе да попита, отколкото да има неизяснени неща. Пък и му се струваше, че с този въпрос отваря вратата за развитие на отношенията им.
    - Разбира се!
    - Да!
    - Няма съмнение! – отговорите последваха незабавно и с категоричност, която изключваше да са казани просто от учтивост.
    - Хайде де, няма ли да танцуваме?! Омръзна ми да седя на едно място! – заяви Маргарита.
    - Дами канят! – беше отговорът на Ники.
    - Поканен си. – върна топката Марго.
    - Може ли? – обърна се Тео към Ани, без да чака тя да го покани. – Всъщност момент, да преместим масата до прозореца и да освободим място.
    Тео усети, че се възбужда. Тялото на Ани беше топло и меко в ръцете му. Може и да не е тази вечер, нали Марго не иска, но съвсем скоро... Притисна я, а тя поддаде с някаква покорност. Гърдите й опряха в неговите, ръката й интимно се премести по рамото му.
    “Дали не напредвам прекалено бързо” – помисли Теодор и хвърли поглед към съпругата си. Тя беше сложила глава на рамото на Ники, а ръката му се плъзгаше по дупето й. Тихо си говореха нещо. “Явно не е прекалено бързо”, реши Тео и взе пример от Николай. Ани отново се подчини на ласките му и притисна слабините си до еректиралия му член.
    Блусът свърши, започна втори. За изненада на Тео, Марго и Ники отново седнаха на дивана. Ани обаче не искаше да сяда и продължиха да танцуват. Теодор целуна врата й, после докосна устните на Ани. Тя отвори своите и езикът й се плъзна в устата му. Две-три стъпки в една посока и танцуващата двойка се отдалечи в коридора, извън полезрението на съпружеските си половинки. Тео плъзна ръце по гърба на Ани, под фланелката й. После ги премести отпред и усети твърдите връхчета на гърдите й. Надигна блузката й внимателно, чувствено ги целуна. Ани издаде възбудена въздишка, зарови пръсти в косата му. Последва нова целувка при която езиците им се галеха и опознаваха.
    - Хайде да се върнем в стаята! Много се забавихме. – прекъсна с нежелание целувката Тео.
    - Да, хайде! – Ани оправи блузката си, а Теодор пристъпи в кухнята. Погледна към дивата и замръзна.
    Ники бе седнал, фланелката му беше запретната до гърдите, панталоните и слиповете му бяха на топка под масата. На пода, на колене стоеше Маргарита, гола до кръста. Едната й ръка лежеше на бедрото на Николай, с другата държеше члена му и го насочваше в устата си. Езикът й облизваше твърдия ствол, косата й беше отметната настрани, така че гледката беше съвсем ясна, дори и само на светлината на свещта върху масата и лъчите, идващи от коридора. Гърдите й бяха притиснати на крака на Николай.
    Дъхът на Теодор спря, усети пронизване в гърдите, сякаш сърцето му се свива на камък. Неговата Маргарита! За времето, между издишването и принудителното поемане на въздух, през главата му преминаха объркани и противоречащи си мисли.
    “Значи това било, да гледаш съпругата си как прави минет на друг мъж?! По дяволите, как можа да го направи, уж нямаше да правим секс още първата вечер... Колко е красива!... А аз си мислех, че напредвам прекалено бързо с Ани... Не мога да гледам повече, искам да я хвана за косата и да я дръпна от този член, дето го е заблизала като сладолед... За минута се обърнах и тя вече налапала чуждия хуй... Нали точно това исках, нали аз настоявах дори повече от нея да правим секс с друго семейство – на ти сега! Обичам я, разкъсвам се от ревност... Обичам я, красива е когато прави минет, глупости, тя изобщо си е красива, но гледката е толкова възбуждаща... Мамка му, сигурно изглеждам много тъпо зяпнал насреща им... Ами Ани?”
    Ани беше застанала до него. Тео се сети, че през последния един час (поне толкова му се виждаше) не е поемал дъх. Припомни си как се прави и вдиша. С навлизането на въздух в дробовете му, той усети как нещо в него се къса, сякаш звено на верига не е издържало напрежението. Едва по-късно, когато всичко беше приключило, той осъзна, че в този миг ревността му си е отишла напълно и безвъзвратно, завинаги. Не, не си беше отишла – беше загинала безславно, умряла, но той не смяташе да й строи паметник. “Радвам се, че й харесва! На мен също ми харесва!”. Обърна се към Ани и впи устни в нейните. После, без да прекъсва целувката хвана блузката й и я издърпа нагоре. Тя му помогна, разделиха се за да я съблече напълно. Докато Ани издърпваше ципа на полата си и я смъкваше, Тео се освободи напълно от дрехите. Прегърна голото й тяло сякаш за танц, после плъзна устни по гърдите й, докосна с език вдлъбнатината на пъпа й и продължи по нежната кожа на слабините до пубиса и надолу. Имаше съвсем малко “островче” от косъмчета над изцяло обръснатата вагина. Устните долу бяха сочни и твърди, а влагата изтичаща от тях – с аромат на свежест. Изглежда Ани бе възбудена не по-малко от него, защото се освободи от ласките му и легна по гръб, призивно разтваряйки крака. След миг Тео усети как вагината й плътно обхваща главичката на члена, а после той се плъзга навътре с влудяващото усещане на натиск и съпротива. Ани посрещаше движенията му с повдигане на таза, така, че го поемаше изцяло и на дълбоко.
    Тео усети ръка, която галеше едновременно топките му, члена, в момента когато се плъзваше навън и докосваше устните на Ани. Забави движението си и хвърли поглед назад. Маргарита бе приклекнала до тях. С другата си ръка тя докосна нежно гърдите на Ани, а после се наведе между мъжа си и нея и я целуна в устата. Тео спря движенията си в Ани и погали извития гръб на съпругата си. С ръка почувства как тя се премества назад и разбра, че с това движение любимата му се нанизва на члена на застаналия зад нея Николай. След което едрите й гърди се залюляха от тласъците в нея. Теодор също продължи с движенията си в Ани.
    “Сбъдна се мечтата на идиота” – изскочи в главата му цитат от любима книга. “Да става, каквото ще става! Побъркващо възбуждащо...”. Съсредоточи се върху усещанията, които му даваше сексът с Ани. Ставащото до него обаче го разсейваше непрекъснато. Погали с ръка гърдите на жена си, а после пусна пръсти към влагалището й. Погали подпухналите гладки устни и члена на Ники, движещ се между тях. По ръката му остана от влагата на Марго. Дочу познатите звуци, които овенчаваха “победата му”. Досега той ги беше изтръгвал от Маргарита, довеждайки я до оргазъм. Сега друг бе дръпнал струните на тялото на Марго и това не събуждаше в Тео ревност, а го изпълваше с удоволствие. Тръпката му сякаш се предаде и на Ани, която надигна рязко таза си, присви бедра и потрепери... После се отпусна и усмихна, гледайки го право в очите.
    Тео не искаше да свършва и затова продължи да се движи в Ани с по-бавен темп.
    Маргарита и Николай се изправиха, отдалечиха се, дочу се, че си говорят нещо. След малко Тео усети на рамото си ръката на Ники, който се беше привел до ухото му.
    - Тео, Тео! Какво ще кажеш... Искаш ли... Искам да те чукам. Говорих с Маргарита за това и тя каза, че иска да те чукам... а тя да гледа... и че ти ще си съгласен...
    “Айде стига бе... Не може да ми се случва на мен... Не съм готов за нещо такова... Ама че скоростно се развиват нещата... Всичко за което съм фантазирал или дори не съм – наведнъж... Не съм готов за...”
    Беше престанал да се движи в Ани, а тя внимателно се отстрани. Тео не каза нищо, защото видя Маргарита до себе си.
    - Искам да го направиш. И ти също искаш. Застани на колене! – тя му говореше тихо, нежно, усмихнато, но настойчиво, сякаш думите й бяха неподлежащи на коментар, обсъждане, отхвърляне.
    Тео се подчини, застана на колене, сви лакти и облегна глава на ръцете си. Усети ръцете на Ники върху бедрата си и твърдия му член.
    - Почакай малко! – Маргарита спря Николай. Излезе и след секунда се върна с кутийка крем. Тео извърна глава за да я наблюдава. Тя бръкна с пръсти в кутийката и обилно намаза члена на Ники. После отново взе крем и го размаза върху ануса на Тео. Проникна в него с един, а после и с два пръста, оставяйки усещане за лек дискомфорт и прохлада.
    - Хайде, сега! – каза Маргарита и внимателно, с два пръста насочи члена на Ники в ануса на съпруга си.
    Главичката на члена на Ники се опря в свитата дупчица и натисна. Кремът явно беше достатъчно, защото тя се плъзна навътре. Тео обаче се отдръпна веднага.
    - Не, заболя ме! – беше изпитал остра болка от бързото проникване.
    - Добре, добре! – извини се Ники.
    - По-бавно, внимателно! – намеси се Маргарита. – Изтърпи малко! Отпусни се. – тя имаше опит с аналния секс, макар вече година да не го практикуваше.
    Тео отново зае същата поза и отново усети натиска отзад. Отпусна се колкото можа и този път членът на Николай започна да навлиза бавно и упорито.
    - Стига! Спри, моля те! – отново изпъшка Тео. Николай бе вкарал почти половината от парчето си в него и бе достигнал до някакво място, което не искаше да пропусне члена напред. Болеше го, сякаш нещо се опитваше да го разкъса отвътре. Очите му се насълзиха.
    Николай замря неподвижно. Постояха така около половин минута, докато Тео усети, че болката се оттегля полека, с отпускането на вътрешната мускулатура.
    - Добре, може да продължиш. – каза той. Почувства устните на Ани на леко спадналия си член. Тя го пое напълно в устата си, а ръката й леко обхвана топките му. Усещане за изпълване обзе Тео, когато целия член на Николай влезе в него и коремът му се опря в дупето му. Възбудата изцяло притъпи болката, остана само удовлетворението и удоволствието, че се отдава. “Нещо такова сигурно изпитват жените” – помисли Теодор. - “Не съм учуден, че им харесва”. Отначало бавно, а след това с все по-голяма скорост членът в него навлизаше навътре и се измъкваше навън... Ръцете на Ники стискаха бедрата му и го придърпваха назад, докато се чуеше шляпването на топките му по задника. Ани трудно успяваше да проследи с члена на Тео в уста това движение и скоро се отказа. Марго изглеждаше истински очарована от гледката – нейният мъж на колене, чукан на задна прашка от друг. От някой, който преди минути е изхвърлил горещата си сперма в нея... Докосна с пръсти влагалището си и обра капките от своята възбуда, премесени със спермата на Ники. Подаде ръката си към устата на Тео, който без колебание облиза мокрите пръсти.
    “Държа се като курва и ми харесва!” – помисли си с удоволствие Теодор, разпознал вкуса на чужда сперма по пръстите на жена си. После усети как членът вътре в него нараства все повече и се втвърдява до невъзможност. “Николай се изпразва в мен. Наеба ме и се изпразни в мен” – мислеше си Теодор, нарочно използвайки точно тези думи.
    След минута Ники отиде в банята да се измие, а после един по един през банята се изредиха всички. Докато бяха сами, Маргарита го прегърна.
    - Хареса ти, нали?! Знаех, че го искаш.
    - Да, хареса ми, всичко ми хареса... А на теб? Слушай, ама ти нали казваше, че няма да правим секс още първия път? А трябваше само да ти обърна гръб и да налапаш парчето на Ники! – “върна” си Теодор.
    - Стига де! Не си ревнив, знам. –все пак малко смутено заяви Марго.
    - Не съм. И няма значение. Хареса ми да те гледам как правиш минети. Само дето на мен не ми разрешаваш да те гледам, а Ники те гледаше, аз също гледах как ближеш хуя му. – продължи с упреците Теодор.
    - Не знам защо... Едва ли е от алкохола – не се чувствам пияна... Просто всичко се случва без да се замислям... – каза тихо Марго и сложи устните си върху неговите.
    Седнаха отново около масата. Бяха съвсем голи, преживяното преди минути им бе отнело всякакво чувство за свян. Николай пак беше до Маргарита и с новопридобито собственическо чувство беше пуснал ръка между краката й, галейки я по бедрата и долните устнички. Ани се беше облегнала на масата и с наслада дърпаше от цигарата.
    - Момичета, май сега е ваш ред?! – заяви Ники. – Нали, Тео! Хайде да ги погледаме.
    Сякаш само това чакали, двете се изправиха и застанаха насред стаята. Тео се премести на дивана до Ники, за да може да вижда по-добре. Гърдите на Марго и Ани се допряха, всяка прегърна другата през кръста, главите им се наклониха и устните им се сляха. Голи, с пуснати коси, в полумрака те приличаха на феи, танцуващи Танца на седемте покривала. Тънки и нежни пръсти галеха гладка сякаш прозрачна кожа, косите на едната милваха раменете на другата, телата се извиваха сякаш лебеди размахват криле. Тео се отпусна назад, пленен от гледката. С грация момичетата превиха колене, полегнаха една до друга, галиха се до насита, после смениха положението на телата и всяка се озова пред полу-разцъфналите листенца на вагината на другата. Устни в устни, език, пробягващ по клитор, колене, притискащи главата на другата, пръсти, разтварящи оросеното от възбуда цвете на партньорката. Едва ли думите могат да опишат красотата, нежността и любовта, които сякаш струяха от двете женски тела.
    Приятно усещане откъсна Теодор от гледката. Ники се бе навел над скута му и бе взел члена му в устата си. Поемаше го дълбоко чак до гърлото, после надигаше глава докато устните му обхванат само главичката. Драскането на леко наболата брада по краката на Тео му донесе изненадващото разбиране, че друг мъж му прави минет. Движенията бяха малко неловки, нестройни и далеч от това, което постигаха вече натренираните устни на Марго, но пък фактът, че мъж му прави минет компенсираше всички недостатъци. “Той ближе члена, който допреди минути беше в путката на жена му!” – беше мисълта, с която чашата на възбудата на Тео преля и се изсипа във вид на тежки, горещи капки сперма. Николай не се отстрани, а още по-усърдно се зае с члена на Теодор, сякаш за да изсмуче, оближе и преглътне и последната капчица бяла течност. После Ники се надигна:
    - Исках да опитам спермата ти на вкус. – каза. – Досега съм опитвал само моята. Твоята е много вкусна. Нали нямаш против и друг път пак?
    Без да каже дума, Тео доближи устните си до тези на Николай и неловко го целуна. Отново непривичното усещане за твърдост, подчертана от наболата брада. “Колко различно е да се целуваш с мъж” – помисли си той. Върху устните му остана лек привкус на сперма.
    Николай се изправи и каза:
    - Хайде да им помогнем!
    - Чакай, остави ги, толкова са красиви двете! – Тео дори не се надигна от мястото си.
    Николай обаче не се вслуша и легна до момичетата. Потърси с члена си влагалището на съпругата си и с рязко движение го вкара. Обляната в сокове вагина засмука члена му, а Маргарита сега плъзгаше език ту по клитора на Ани, ту по члена на съпруга й. Тя изпита леко недоволство от грубото вмешателство в приказния свят, в който се намираше досега, но се примири, защото беше уверена, че това няма да е за последен път. Отстрани се от двете тела, които сега се движеха с друг, собствен ритъм и седна до съпруга си. Сгуши се в него, целуна го. Неудовлетворението я накара да поработи с устни и език, докато членът на Тео върне твърдостта си. После се обърна с гръб към него и се наниза, разтваряйки устните на вагината си с пръсти. Теодор я държеше за кръста, а тя започна да подскача върху него. Намокри пръстите на дясната си ръка, погали клитора си и бързо стигна до поредния оргазъм за вечерта. Нещо такова се беше случило и на другата двойка, защото скоро всички отново седяха около масата.

    - Знаете ли, а аз си мислех, че първия път когато се видим няма да правим секс. – поде темата този път Маргарита.
    - Аз пък си знаех, че ако не го направим първия път, изобщо няма да го направим. – заяви Ники.
    Вече се зазоряваше. Нощта бе отлетяла, телата – уморени, но възбудата беше наситила въздуха така, че сякаш можеше да се види.
    - Май е време да си тръгваме.
    - Нека не е последната ни среща. – думите на Теодор не съдържаха и следа от куртоазия.
    - С удоволствие. – отговори мълчаливата Ани.
    - Само дето няма как да е при нас, нали разбрахте, че живеем на квартира и хората от блока... – допълни Ники.
    - Няма значение. Поканени сте отново.
    - Добре, ето ти телефона ми на работа.- сякаш се поколеба преди да го каже Ники. – Но моля те, внимавай, какво ще говориш на колегите ми...
    - Че какво да говоря с тях, просто ще търся теб... – успокои го Тео.
    Обличането и тръгването на гостите донесе на Теодор леко тягостно чувство. Маргарита обаче едва дочака да се затвори вратата след тях, за да сподели впечатленията си. Тео я слушаше с половин ухо, вглъбен в анализа на собствените си преживявания. Все пак успя да дочуе:
    - Разбираш ли, когато бях с нея, се чувствах направо влюбена, сякаш можех да направя всичко за нея, дори и в огъня да вляза... Сега не се чувствам така, но докато се галехме... Страхотно усещане...
    Проспаха голяма част от настъпилия ден, но след ден-два отново влязоха в обичайния си режим. Само дето имаха нова тема – преживяванията си с новите си приятели.
    Естествено, Теодор отново зададе най-мъжкия въпрос на света. Самият той имаше своите наблюдения, но искаше да види нещата и през очите на Маргарита.
    - Ти си по-добър, разбира се! И члена ти естествено е по-голям, по-дебел и по-твърд. И ти знаеш как да се любиш... много по-добре от него. Той е малко... груб, прибързан... Това е малко болезнено и неприятно от една страна, но пък е възбуждащо... различно... Сигурно ще се научи, но пък едва ли ще му простя, за дето ни прекъсна с Ани докато... се любехме. Всъщност ти как се чувстваш след като...- поколеба се да попита Маргарита. - ... след като Ники те чука.
    - Как да се чувствам... Като ебан – пошегува се за собствена сметка Теодор. – Натъртено ми е и като седя все едно още усещам члена на Ники в мен. Леко ме наболява, но тази болка ми е приятна, защото ми напомня непрекъснато за невероятната вечер, която изкарахме.
    - Много ми хареса да ви гледам. Искам пак!
    - Добре, но пък аз искам да те гледам как правиш секс с Ани... и изобщо... обичам да те гледам докато правиш секс... очите ти блестят. Обичам те, ти си невероятна!
    - И аз те обичам... Не познавам друг като теб.
    През следващите две седмици не пропуснаха вечер без секс, докато се чукаха си нашепваха думички, свързани със “специалната” им нощ. Едва неразположението на Маргарита прекъсна за известно време изтощителната серия.
    - Искам да ги поканим пак! – заяви в четвъртък Маргарита.
    - И аз искам, чаках теб. – усмихна се широко Теодор. Утре ще се обадя на Ники в службата му и ще видим, дали ще могат да дойдат в събота. Нали е добре така?
    - Моля те, направи го.
    На следващия ден Тео набра номера на Николай. Обади се женски глас.
    - Може ли да говоря с Николай?!
    - Момент! Николай! Ники, търсят те на телефона! – провикна се в слушалката жената отсреща.
    Тео отдръпна слушалката от ухото си и се засмя.
    - Ало! Кой е?
    - Аз съм, Теодор.
    - Ъ-ъ. – преглътна Ники и гласът му явно се промени. Произнесе почти шепнешком: - Да?
    - Как сте? Искате ли да се видим тази събота?
    - Да. Добре. Ще дойдем.
    - В 18 ч.?
    - Да. Ама не мога да говоря повече, разбираш ли.
    Разговорът приключи. “Ама, че тип”, помисли си Теодор. “Не му пука, че прави групов секс, че... хайде да не изброявам, а не може да се владее и се шашка, сякаш всички около него ще разберат по гласа ми, какво сме правили “семейно”. Явно е притеснително момчето”.
    Следващата среща започна и мина доста по-спокойно, но донесе на всички участници не по-малко удоволствие. Този път обаче и Маргарита и Теодор бяха не толкова емоционални и успяха да забележат известни недостатъци в новите си приятели. Николай излъчваше прекалена самоувереност и я изразяваше като прекъсваше Ани по средата на изречението, тя не му оставаше длъжна и го поправяше, когато кажеше дума не на място... За философски кръжок разбира се и дума не можеше да става... “Няма значение, няма да се женим за тях, я!” – беше изводът, до който Тео и Марго стигнаха по-късно, когато обсъждаха впечатленията си.
    И през тази нощ телата им се преплитаха, възбудата ги заливаше и караше да онемяват или да викат от страст. Редуваха се пози, целувки. Този път обаче жените се умориха изненадващо бързо. Всяка взе желаната доза оргазми, след което и двете решиха, че е по-добре да си легнат. Сгушиха се на разтегленото легло, прегърнаха се по-скоро като сестри, отколкото сексуално и заспаха. Тео и Николай останаха неудовлетворени пред масата.
    - Наздраве! За нас и за приятните ни преживявания! – вдигна чаша Теодор.
    - Наздраве! – отвърна Ники. – Искаш ли пак... да те чукам?
    Теодор се поколеба. Предния път бе изпитал и удоволствие и неприятни моменти...
    - Добре. – реши той. – Но нали може след това и аз теб...
    - Ще опитаме. – обеща Ники.
    - Но сега по друг начин. Легни по гръб!
    Николай се подчини. Тео взе кутийката с крем и извърши процедурата по смазването. После приклекна над Ники и бавно се спусна върху члена му. Отново го заболя, но само помоли Николай да не се движи изобщо. Изчака болката да отмине и продължи, докато накрая седна върху него, нанизан върху горещия и твърд ствол.
    - О-о-о, да-а-а... – изпъшка Николай и започна движения с таза. Тео се надигаше и спускаше върху него. Десетина минути по-късно Ники рязко ускори темпа и се изпразни.
    - Сега аз, хайде! – помоли се тихо Теодор, след поредната чашка алкохол и загаси цигарата.
    - Добре, нека опитаме. – съгласи се Ники. Стана и се премести на килима, легнал по корем. Теодор отново загреба от крема и обилно смаза члена си и ануса на Николай. После легна върху него. Насочи члена си с ръка и почувства, как главичката му пробива път навътре.
    - О-о! – изрече Ники и се извъртя. – Боли!
    - Отпусни се, ще внимавам! Но и ти се отпусни!
    Опитаха още няколко пъти, но дали заради дебелината на члена на Тео, дали защото Николай се беше стегнал, не се получаваше нищо. Николай усети разочарованието на Тео и след като той се върна от банята го успокои с минет, като отново изпи спермата му до последна капка.
    Рано сутринта семействата отново се разделиха, с обещание да се видят скоро.
    - Снощи Ники пак ме чука. – призна без да го питат Теодор. – Ама ти спеше.
    - Жалко, знаеш, че исках да гледам. – присви недоволно устни Маргарита.
    - И какво да направя, трябваше да те будя ли? Между другото, аз също опитах да го чукам, ама не се получи... Я, виж, кръв! – посочи Теодор петно на килима. Изглежда съм го наранил. – изрече със съжаление.
    Третата среща, няколко седмици по-късно донесе на Теодор ново преживяване. Изпълни се още една негова фантазия. Четиримата правиха секс няколко часа без прекъсване, докато накрая Маргарита категорично отказа да продължава.
    - Не искам повече, уморих се! – заяви тя и се сви на дивана.
    Теодор обаче се усещаше пълен с желание. Вероятно причината беше именно в необичайната му фантазия – да чука и да бъде чукан едновременно. Изчервен, както от възбуда, така и от известно притеснение как ще бъде прието предложението му, той помоли Николай. Малко по-късно лежеше между краката на Ани, а членът му пулсираше от възбуда във вагината й. Усети как Николай се настанява върху него. С проникването на члена на Ники в ануса му, сякаш собствения му член се увеличаваше и изпълваше все повече вагината на Ани. Николай навлезе докрай, след това леко се отдръпна и остави място за движение на Теодор. Той изтегли пениса си назад, същевременно нанизвайки се на горещия член на Николай. Движението напред го освободи от усещането за запълване и му донесе в плюс усещане за проникване. Комбинацията от двете, всяко от които само по себе си достатъчно да го накара да изригне, беше неповторима. Минути по-късно той достигна един от най-силните си оргазми.
    След като “сандвичът” се разпадна, Теодор погледна към Маргарита. В очите и се четеше недоволство.
    - Нали се разбрахме всичко да правим заедно! – заяви тя. А аз не участвах!
    - Аз ли съм виновен? Нали беше уморена и сама се оттегли!- оправда се Теодор.
    Този път паузата между срещите беше по-продължителна. Командировка в почивните дни на Тео, служебна ангажираност на Николай, неразположение на Маргарита... – заредиха се седмици и месеци, докато успеят да си уговорят ново парти.
    - Ани не може да вземе участие. – съобщи неприятната вест още в началото Николай. – Вече понапредна с бременността и лекарят каза да се щади...
    - Аз му казах, че няма смисъл да идвам. –обади се мълчаливката. - За какво дойдох, само да гледам?! – думите и на двамата бяха явно продължение от разговор или спор, който довършваха пред свидетели. – Не искам да седя в стаята, докато вие се чукате. Предпочитам да си полегна. И без това съм уморена!
    - Както искаш! – с преднамерено пренебрежение заяви Николай.
    - Ама на нас ни е много приятно изобщо да се видим, сексът не е всичко, нали сме приятели! – опита се да угаси искрите Теодор.
    Все пак, след вечерята тримата се оттеглиха в кухнята, оставяйки Ани да спи на леглото в хола. За първи път участваха в такава комбинация – двама мъже и тя – Маргарита. Сега Тео имаше възможност до край да се наслади на гледките, които често си представяше. По време на поредното проникване на Николай в нея той се наведе и отблизо наблюдава как листчетата на розата й се разтварят, за да пропуснат в себе си първо розовата главичка, а после и ствола на члена му. Стоя така и наблюдава как от нея изтича мъзга и овлажнява дори топките на Николай. Не се сдържа и прокара език по члена на Ники, обирайки соковете на Маргарита. Остана приседнал край тях, докато Николай не поръси влагалището на съпругата му със спермата си. После отново прокара език по вече омекващия член и усети вкуса на спермата, стичаща се към ануса й.
    Когато Маргарита пое члена му в устата си, той отметна косата, която винаги криеше лицето й, докато правеше минет. Този път тя не му направи забележка, че не иска да я гледа. Дори напротив, усмихна се, разбрала за желанието му и победила неясната свенливост.
    Накара я да застане на колене, с гръб към него, проникна във влагалището й, мокро от сперма и мъзга и държа косите й, докато Николай тъпчеше члена си в устата й. Топките му плющяха по навирения й задник, а в момента, в който свършваше не се сдържа и удари дясната половинка на дупето й с пръсти. Звучното “пля-а-а-с” му достави огромно удоволствие и оргазмът му сякаш нямаше край.
    След това приседна на дивана и отново се загледа в двойката пред него, изпълняваща древния и красив ритуал.
    - Знаете ли, май наистина е по-добре да идвам без Ани... Тя скучае, а вероятно и ревнува, докато е сама. – заяви Николай, удовлетворен от секса с Маргарита. – Аз постоянно давам дежурства и ходя в командировки, така, че тя дори не е необходимо да знае, че ще идвам при вас. А когато роди и се възстанови, отново ще сме четиримата.
    -Ти си реши, аз нямам против. – каза Маргарита, след като видя, че Тео не реагира. – Може би така е по-добре. Не знам.
    - Добре, нека е така. – обади се накрая и Теодор.

    След две седмици отново се уговориха да се видят. Този път – без Ани.
    Когато Теодор се върна от работа, завари Николай, който явно беше подранил. Поздравиха се както обикновено, седнаха на масата. По изражението на Маргарита обаче разбра, че нещо се е случило, че е прекъснал някакъв разговор... или нещо друго? Реши да не пита. Ако трябваше, Маргарита сама щеше да му каже. И тя не закъсня да сподели, още щом Николай влезе в банята.
    - Много съм разочарована от Николай. Представяш ли си, кани ме на среща, да излезем само аз и той, без теб. Прави опити да ме “сваля”... Все едно не му стига, каквото получава... Още като влезе у нас и се спусна да ме целува, да ме натиска... Казах му да почака да се върнеш, а той ме пита, за какво си ми, той бил достатъчен. Не може да разбере, че аз не търся друг мъж, че ТИ си ми напълно достатъчен, че ако правим секс с тях... и с него, то не е, защото не ми стига секса с теб, а защото си имаме доверие, защото се обичаме, защото искаме да направим нещо различно... – Маргарита говореше бързо, задъхано и развълнувано, сякаш за да се оплаче. – Казах му всичко това... Знаеш ли, той все по-малко ми харесва... Държи се някак нагло, грубо, самоуверено, а дори не знае, колко много трябва да научи, за да стане наистина добър любовник като теб.
    - И мен ме дразнят някои неща в него... Но пък, нали си говорихме, няма да живеем с него, я! Няма да се женим за него. Не обръщай внимание на тези неща, отпусни се и се радвай на физическото удоволствие. – отвърна Теодор. Наистина се беше ядосал от нескромните опити на Николай, но не искаше да губи постигнатото толкова трудно. – Постъпила си правилно, разбира се. Не му давай никакви надежди и вероятно ще разбере, къде му е мястото.
    - Може би си прав... Но ако продължава да настоява така, ще се разсърдя и ще го изгоня! – заяви решително Маргарита.
    - Обичам те и ти вярвам напълно. – не се стърпя Тео и нежно я целуна.
    С уговорката да не обръщат внимание на недостатъците му, докараха как да е вечерта до “същинската част”.
    Маргарита се отпусна, възбудата я накара да забрави недоволството си, същото стори и Теодор. Още повече, че през тази вечер изпита още нещо, което не бе правил никога досега. Така се случваше – нови и нови удоволствия, открития в областта на семейното им хоби – сексът.
    Николай бе седнал на дивана, а Маргарита в скута му, с лице към него го яздеше, определяйки сама ритъма и дълбочината на проникване. Ръцете му бяха прихванали половинките на дупето на Маргарита, така, че от мястото на Тео добре се виждаше, как членът му потъва в нея, виждаше се и розичката на ануса й. В тази поза обаче сякаш нямаше място за Тео. “Дали все пак няма да се навие да ме допусне до дупето си?” – помисли си той. “Достатъчно възбудена е, за да го направи. Ще опитам!”
    Той се приближи към тях и опря члена си в ануса на Маргарита.
    - Не там! Знаеш, че не искам! – почти извика тя.
    - Добре, добре, няма, не се притеснявай! – прошепна Теодор на ухото й, но вместо да се отдръпне, плътно се залепи до нея. Премести члена си малко по-напред и усети как члена на Николай се търка в него мокър от мъзгата на Марго. Хвана и притисна с два пръста члена на Николай до своя. После бавно напъна и усети, как двата едновременно потъват, разпъвайки вагината на Маргарита.
    - Уау! Не вярвах, че може да стане! Как си? – попита той.
    - Добре съм, хайде, ебете ме! – Маргарита беше крайно възбудена, а усещането за два члена в нея направо я побъркваше. И Николай и Теодор усещаха напрежението на нежните мускули, разтегнати до край, търкането по члена на другия, движението на Маргарита нагоре-надолу.
    - А-а-а! – извика Маргарита и заби нокти в раменете на Николай. Свиването на влагалищните мускули, предизвикано от оргазма й предизвика две силни струи сперма, които я обляха отвътре.
    - Страхотно!
    - М-м-м... – ръмжаха и двамата удовлетворено.
    След като Маргарита се измъкна от вече поспадналите колове, на които бе нанизана до преди минута, Теодор съжали, че няма фотоапарат, за да запечата на снимка зачервената, жадно отворена, опръскана със сперма и мъзга вагина на съпругата си.
    - Обичам те, обичам те! – повтаряше той, докато я целуваше между краката нежно, само с устни.
    - Обичам те! – отговори Марго, отпусната след разтърсващия оргазъм.
    ***
    Когато следващия път Николай дойде, темата за опитите му да “сваля” Маргарита вече не беше актуална. Марго бе съумяла да му обясни, че трябва да се задоволи с това, което получава, защото иначе рискува да го изгуби.
    - Искам мъжки стриптийз! –заяви тя, още след първата чаша водка.
    - Твоите желания са заповед за мен! – отговори Тео в стила на арабските “1001 нощ”.
    - Не само ти, Николай също! И двамата!
    Без особено желание, но послушно, Ники се надигна и се присъедини към Тео.
    Музиката беше бавна, подходяща за случая. Малко неловко, мъжете се справиха горе-долу с основната част от дрехите. Щом хвърлиха и слиповете, Маргарита се присъедини към тях.
    - Съблечете ме! – заповяда новоизпечената кралица.
    Двамата се завъртяха около нея, пречейки си и бутайки се, естествено без синхрон с музиката. Маргарита обаче се чувстваше добре, обслужвана и ухажвана от двама мъже. Почти не им помагаше, което допълнително усложняваше процеса. Въпреки трудностите, скоро два чифта ръце опипваха гладкото й тяло. Без думи им показа, че иска да танцува блус едновременно с двамата. Обърна се към Николай и плътно допря гърдите си към неговите, а вече твърдия му член я притискаше ту в бедрото, ту в слабините. Тео се долепи до гърба й, с ръце леко разтвори бузите на дупето й и намести удобно между тях сочещия нагоре член. Позата обаче не му хареса и просто го намести между краката й, без да прониква в нея. Същото, но отпред направи и Николай. Сега между краката на Марго имаше два члена, които галеха и притискаха долните й устни и се търкаха един в друг при всяко движение. Ники и Марго бяха толкова плътно един до друг, че на Тео не му оставаше друго, освен да хване през кръста Николай. Танцуващата тройка се поклащаше бавно, а дамата в средата се чувстваше разкошно, притисната от силни мъжки тела, радваше се на реакцията, която предизвикваше в тях и която реакция непрекъснато й убиваше и отпред и отзад с примамлива твърдост. Тео бе пуснал ръцете си по-надолу от кръста на Ники и като го придърпваше засилваше триенето на двата члена по вагината. Пред очите на Маргарита мина забравена картина от кой-знае кога гледан порно филм и тя се изплъзна от мъжките прегръдки, заставайки на колене. Неволно, изненадани от движенията й и двамата се обърнаха към нея, така че стърчащите им членове се насочиха към ярко червисаните й устни. Тя ги хвана с ръце, целуна главичката първо на единия, после на другия. Пое за малко и двата в уста, после започна да ги редува.
    - Красива си, когато правиш минет, Марго, и друг път съм ти го казвал. – прошепна Тео. – Нали е красива!
    - Направо е супер! – заяви задъхан от възбуда Николай.
    - Уморих се! – последва след минути.
    - Не тренираш достатъчно. – пошегува се Тео.
    - Ваш ред е! Изближете ме цялата! –го прекъсна Маргарита и се опъна по гръб, с леко разтворени крака.
    Не беше необходимо да ги подканя втори път. Двамата се приведоха над нея.
    - Гостите са с предимство! – се засмя Тео, насочвайки Николай между краката на съпругата си. Той хвана с ръце бедрата на Марго от вътрешната страна, настани се удобно и пусна език във вече влажните й долни устни. Тео целуна Маргарита, отнемайки последните остатъци от червило, а после плъзна език и устни надолу, отделяйки особено внимание на гърдите й.
    После Тео смени Николай. Той знаеше как да доведе до оргазъм съпругата си само с език. Приложи засмукващото движение, което наричаше “Да пиеш от изворчето” и минута по-късно оргазмът обхвана Маргарита.
    Този път мъжете се задоволиха по-бързо, напълвайки влагалището на Маргарита със сперма. Когато се изправи, вътрешната страна на бедрата й беше мокра, а между зачервените от секс долни устни изтичаха на едри капки мъжките и нейните соковете.
    Отново седнаха голи около масата, а Марго си подложи хавлия, за да не цапа дивана. Разговорът премина от това, което току що се беше случило, към опита на всеки в секса.
    - Аз й бях първи на Ани. – заяви Николай. – На всичко аз съм я научил. А пък колко гаджета съм имал и имам... Да не ви разправям..! Опънал съм почти всичките си колежки. И сега чукам една, много е готина, ама е малко дърта...
    Тео и Маргарита не реагираха на самохвалството на Ники, но се спогледаха. Това, че изневеряваше на жена си не ги засягаше. Проблем беше обаче, че правеха секс без презервативи, а разширяването на кръга сексуални партньори повишаваше риска да си натресат някоя болест. Обсъдиха темата едва след като Ники си тръгна.
    - Струва ми се, че ще трябва да се разделим. Това, последното, май беше последната капка в чашата. – каза Тео.
    - Мислех си, че можем да му повлияем, но явно съм сгрешила. Той продължава да е груб в секса, мисли си, че знае всичко, държи се доста просташки... А сега и това – само оставаше да ни лепне някоя болест...
    - Беше ни хубаво, общо взето. Идеални хора няма.
    - Бих предпочела ако трябва да идва..
    - Да идва винаги, когато иска да прави секс при нас... или при теб... но да не излиза извън нашия “кръг”? – довърши Тео. Обхвана го леко неприятно чувство, но не беше ревност, а по-скоро досада, че едно от нещата, които им създаваше огромно удоволствие, сега им носи проблеми.
    ***
    Лятото отмина. Сезонът на отпуските щеше да разреди срещите с Николай дори и при най-добро желание, а желанието като че ли беше поизстинало. За няколко месеца се срещнаха едва 1-2 пъти, колкото да се потвърдят подозренията и притесненията на Тео и Марго. Решиха, че връзката е безперспективна.
    - Да си потърсим друго семейство? – предложи Теодор.
    - Не искам. Първо, бях донякъде влюбена и в двамата. Ще ми е трудно да го преодолея. И второ, едва ли бих могла още веднъж да извървя този път – писма, срещи, избор... Дори не си го представям. Забрави! Опитахме, хареса ни, стига ни толкова...
    - И все пак...
    - Не! – беше категорична Маргарита.
    Когато се върнаха от морето обаче, ги чакаше изненада. По телефона се обади Николай.
    - Какво ще кажете да се видим отново? Заедно с Ани. Имаме си момченце, тя вече е добре и сме си говорили за вас...
    Посрещнаха новината с радост. Сякаш се връщаха в предишните дни. Склонни бяха да забравят всичко, което ги беше подразнило.
    Ани не се бе променила след раждането. Беше запазила фигурата си, може би гърдите й бяха наедрели. Разговорът край масата вървеше бавно и спокойно, жените обсъждаха бременността, децата, работата на съпрузите си. Мъжете се обаждаха колкото да се отчетат, че присъстват. Обикновено припрян в желанието си да започне “същинската част”, сега Тео кой знае защо не усещаше познатата тръпка от предвкусване на удоволствието. Бариерата в отношенията не искаше и не искаше да падне. Беше им далеч по-трудно, отколкото при първата среща. Пиха всички, сякаш за да свалят и забравят задръжките си. Теодор сякаш пи повече, защото дори към края усети, че му се спи. Изминаха часове, преди да се решат да се разсъблекат.
    - Моля те, обърни повече внимание на Ани, нали знаеш, отдавна не го е правила, не е била с нас, сигурен съм, че й трябва повече време за да се отпусне. – обърна се към Тео Николай, когато бяха останали сами.
    - Разбира се, няма проблем.
    Теодор взе присърце задачата си. Още от самото начало се обърна към Ани, помогна й да се разсъблече, после легна до нея и започна да я гали.
    - Изглеждаш прекрасно. – заяви той, докато я целуваше между краката.
    Между взаимните ласки забеляза, че Николай и Ани все още седят, шепнат си нещо, не се включват, но реши, че ще го направят, когато поискат или се почувстват готови.
    Проникна в Ани внимателно, бавно. Тялото и беше все така податливо, както и преди...
    Нещо не беше наред и Тео го разбра, по-скоро почувства. Вечерта не вървеше както “трябваше”. Бяха се разделили с Маргарита, не бяха заедно, не бяха “едно” както досега. Усещаше хладното й отношение дори когато прави секс с нея. Не беше възбудена както обичайно, не гореше с огъня, който беше свикнал да наблюдава в нея. “Ще се разберем по-късно” – помисли си той. “Нека си заминат и ще си поговорим”.
    Поговориха си. Но разговорът съвсем не беше такъв, какъвто Теодор очакваше.
    - Край на срещите ни! – заяви Маргарита. – Ти ме накара да се почувствам самичка и пренебрегната. Нахвърли се върху Ани все едно само това си чакал. Нали всичко щяхме да правим заедно.
    Въпреки, че сам бе усетил нещо подобно, Тео беше изненадан от силната реакция на Марго. Не смяташе, че вината е само негова... Нали, ако тя искаше, можеше да се включи. Не бяха ли правили досега така...
    - Вярно е, че обърнах от самото начало повече внимание на Ани, но това е, защото за нея беше необходимо... тя отдавна не е била с нас... пък и Николай ме помоли...
    - Не се оправдавай с него. Накара ме да ревнувам. – очите на Маргарита бяха пълни със сълзи. – Не знам, дали мога да ти имам доверие вече?!
    - Марго, успокой се, не те разбирам...
    Разговорът не помогна така, както смяташе Теодор. През следващите дни на няколко пъти се опитва отново да повдигне темата, но безуспешно. Накрая се примири, че с този период е приключено. Беше спечелил нещо, всъщност, бяха спечелили нещо двамата с Маргарита, бяха загубили друго. “Така е в живота – нищо не е даром и завинаги”, реши Теодор и затвори тази страница почти завинаги. Защо почти ли? Защото когато веднъж си опитал от този деликатес, не можеш да забравиш вкуса му никога.
    ***
    Ще взема да го свършвам този разказ. Взе да ми омръзва. После следват грешки, неразбиране, ревност, разбиране, други опити, неуспехи, успехи, разговори, разговори... уф, няма значение. Това, което има значение е, че ми омръзна да разказвам точно тази история. Ще се хвана за някоя друга. Например за това, как моят добър приятел Петър спа с приятелката на най-добрия си приятел.
    От къде знам за тази случка ли? Ами, освен че обичам да разказвам, аз съм и добър слушател.
    Publié par Joro_bi
    il y a 3 ans
    Commentaires
    7
    ou pour publier des commentaires
    galaksi69
    galaksi69 il y a 1 mois
    Хмм... харесва ми.
    Répondre
    B
    biman42 il y a 1 an
    Яко
    Répondre
    S
    saxolin il y a 2 ans
    чудесен разказ
    Répondre
    mR_nObOdY_69
    Давай пиши продължението!
    Répondre
    J
    Joro_bi Éditeur il y a 3 ans
    à mR_nObOdY_69 : само 1/5 от романа, ама тогава ми се пишеше, сега ме мързи.
    Répondre Afficher le commentaire original
    mR_nObOdY_69
    Ми то цял роман бе Жоро! Добре написано!
    Répondre
    B
    biman42 il y a 3 ans
    Страхотно 
    Répondre